Независимо дали все още търсите професионалното си поприще или вече сте утвърден специалист, съществуват няколко неща, които e добре да правите периодично, за да "сверите часовника си" – самооценка и планове!

Самооценката

През последните няколко години "самооценката" е част от "модерното ни" разбиране за успех. В някои страни, в които коучингът, менторството и всички подобни курсове, тренинги и шашми за личностно развитие са издигнати в култ, хората са се научили, че самооценката е част от дълъг и сложен процес, за който накрая обикновено си плащат, и то не малко. Независимо от собствения принос в самооценяването! Парадоксалното е, че въпреки цялата информация и литература, които има свободно или под някаква платена форма, хората все още се стряскат или отказват да прилагат този наглед "прост" инструмент върху себе си, за да подобрят живота си или да използват получената информация, за да вземат важно решение.

По същество процесът на самооценка включва разглеждане и анализ на собствените ни интереси, нужди и стремежи, умения и качества, ценности, досегашни успехи и провали, модели на поведение и т.н. – всичко, което е свързано със самите нас. Освен да напълним със съдържание тези графи обаче, процесът включва "сглобяване" и анализ на получения образ. И ако не умеем, не знаем как, ако се подценяваме или надценяваме, ако не разбираме същността на процеса и неговата цел, можем така да се объркаме, че да намразим всякакви "подпомагащи" професии и опити да променим живота си за добро.

Затова преди да се захванете да си правите самостоятелно т.нар. самооценка, имайте предвид следното и в случай, че зациклите, обърнете се към специалист за подкрепа и насоки:

Субективизъм
Всеки човек има някаква представа за себе си - в какво е добър и в какво не, от какво има нужда, какво иска да постигне и т.н. Обективност и реализъм би могло да се добави по няколко начина - чрез специализирани инструменти (въпросници, тестове) или от мнението на хората около нас (роднини, приятели, колеги, шефа). Често хората остават изненадани от начина, по който другите ги възприемат, както и това, че самите те не са се сетили, че биха имали успех в дадени професии например.

Различни инструменти
Ако сравним инструментите за самооценка с арсенала на хирурзите, със сигурност ще открием, че освен по-голямото многообразие те си приличат и по това, че с някои инструменти можем да си навредим, ако не умеем да ги използваме адекватно. Важното е да имаме ясно намерение какво искаме да постигнем и да не се отказваме при първото "порязване" или трудност.

Плюс / минус
Един от най-лесните начини за самооценка е да съставим списък с нашите силни и слаби страни/качества. Да, но! Хората се затрудняват да говорят за положителните си страни много повече, отколкото за отрицателните. Попитайте някой кои са силните му качества или какво прави най-добре и му се обадете след няколко дни – едва ли ще има много за споделяне. Зададете ли въпроса кои са слабите му страни и какво би искал да прави по-добре – бягайте през глава. Ще ви залее с информация мигновено!

Така че преди да посегнете към най-лесните инструменти е добре да се поинтересувате как обективно и реално може да оцените себе си.

Няколко хитринки при оценка на личните качества: намерете готов или си съставете списък с всички качества, които се спрягат като такива. Дайте кратко обяснение за това какво означава (а не какво не означава) всяко от тях така, както вие ги разбирате. След това оценете дали проявявате това качество често, рядко, епизодично или изобщо не го проявявате. Накрая изберете онези пет качества, които проявявате най-често – те са вашата "сила". За другите може да помислите какво искате от тях – да ги подобрите/развиете или не. Ето ви и първата стъпка към планирането ...

Ще ви е много полезно да имате и поне по един пример от професионалния или личния си живот, илюстриращи проявата на качествата ви.

Имайте предвид че всяко качество може да е полезно или неуместно в различни ситуации. Както и, че проявено в крайностите си (твърде слабо или прекалено много), то се превръща в съвсем различно. В тази връзка няма "добри" и "лоши" качества и всеки работодател търси определени комбинации, които ще са му най-полезни. Но това е друга тема ...

Умения
Ако сте се справили добре с оценка на качествата си, може да направите същото и с уменията, нуждите си, ценностите си и всичко, което искате да оцените. Тук вече е задължително да сверите преценката си с външно мнение – със сигурност има какво още да научите за себе си. Ако обаче ще питате някой какво мисли за вас, по-добре му отделете време, за да му обясните целта на вашите въпроси. В противен случай може да получите нежелана доза изкривена информация!

SWOT анализ
Малко по-усложнена версия на табличката +/- е т.нар SWOT анализ. Макар и чисто икономически термин, SWOT анализът би могъл с успех да се приложи и при самооценката.

Използвайки вече нахвърляните в предишното упражнения открития, отново на лист хартия, напишете в табличка вашите:
  • Силни страни (strength);
  • Слаби страни (weakness);
  • Възможностите пред вас в дадения момент (opportunities);
  • И накрая – заплахите/трудностите пред вас (threats).
Например – ако сте решили, че професията на PR специалист е за вас, преценете колко и в каква степен притежавате/не притежавате изискваните качества и умения – комуникативност, умение за писане на материали, познаване на професията, връзки с различни медии, дизайнерски усет, гъвкавост, умения за преговори и и т.н. От друга страна трябва да имате достатъчно и реалистична информация за пазара на труда в момента, както и да сте наясно с трудностите по трънливия път на PR специалиста. Естествено цялата информация трябва да се използва, за да се прецени какви усилия и ресурси се изискват от вас и дали все още искате да станете "PR".

И тъй като това от прост инструмент се превръща в сложен, времеотнемащ и оплетен с много информация и пластове процес, ви съветваме да се обърнете към специалисти по кариерно консултиране. Например тези, работещи в JobTiger. Ще се радваме да сме полезни и очакваме вашите "опити" за самооценка!