Напоследък много се дискутира в различни форуми и медии потенциалния внос на кадри за нуждите на бизнеса в България.
Каква е действителната ситуация?
Въпросът трябва да се разглежда в два аспекта – краткосрочно и дългосрочно решение.

В краткосрочен план вносът на кадри е неизбежен.
Предстои изграждането на инфраструктурни обекти, за което ние нямаме достатъчно квалифицирани хора в страната. Например броят на квалифицираните заварчици въобще в България е много по-малък от нужните за изграждането на АЕЦ Белене. Да не забравяме и строежа на Дунав мост 2, рехабилитацията на Марица изток 1, както и подема при корабостроителните и кораборемонтни предприя. Примерите са много. Същевременно индустрията и сега изпитва недостиг на такива специалисти и загубата на всеки такъв човек за някоя фирма е почти фатално за поддържане на производството.
Важно е да се отбележи, че изграждането на инфраструктурни обекти е географски свързано със сътраната, в която се изграждат. Обикновения предприемач при покачване на цената на труда на възможностите му или при недостиг на работна сила би могъл да пренесе производството зад граница (или да се откаже от инвестицията в България). Това е въпрос на изчисления. Същевременно при инфраструктурните обекти мястото не може да бъде променено. Така че при недостиг вносът е неизбежен. Тук обаче той е възможен и необходим на база временна заетост – до завършване на проектите.

Подобна е ситуацията в туризма. Извършването на работата е свързано с конкретното място. Разликата е, че преквалификацията на кадри за целите на туризма е доста по-лесна и евтина, отколкото обучението на квалифициран заварчик. Така че проблемът там е относително лесно решим с прости пазарни методи. Възможен е също така сезонен внос на хора – такива практики има в Европа. Разбира се и заплащането трябва да е конкурентно. Такива наченки вече имаше това лято – заплатите по договор за сервитьор по южното черноморие достигнаха 1000 лв.

Дългосрочното решение е въпрос на държавна политика.
Каква държава искаме да бъдем след 20-30 години? С каква икономика? Дали ще се развива селско стопанство или туризъм или тежкаиндустрия или високотехнологични производства? Едва след отговорите на тези въпроси и след преценка на демографските фактори (като намаляване и застаряване на населението), може да се направи прогноза и да се вземе съответно решение.
Следващата стъпка е съобразяването на учебните програми, които също би трябвало да се съобразят с тази стратегия.
Но преди наличието на дългосрочна стратегия е рано и опасно да се вземат решания. Най-малко веднъж поканени в страната, икономическите имигранти е трудно да бъдат върнати, ако се окажат излишни за икономиката.