JobTiger ® 
Начало информацияБиблиотека
english

Библиотека

Как да накараме работодателите да ни харесат

вторник, 15 Септември 2009
 
 
Източник: Wall Street Journal

Откакто кризата засегна пазара на труда, за много от хората, търсещи работа, би било истински късмет, ако получат дори едно предложение. За някои получаването на няколко оферти едновременно изглежда невъзможно, докато за други това се оказва реалност - кандидатите, желани от всеки работодател.

Въпреки кризата и масовите съкращения на работни места, има достатъчно компании, които продължават да назначават нови служители. В тежки времена обаче по-трудно се правят компромиси – качеството е на първо място. И в този смисъл, тъй като компаниите отдават много усилия и време при назначаването на служители на ключови позиции, за кандидатите е задължително да обмислят внимателно как уменията им биха били от полза за длъжността и компанията.

Поради тази причина най-успешните кандидати са тези, които проучват внимателно бъдещите си работодатели – по Интернет или чрез връзки с приятели и познати, за да научат колкото е възможно повече за фирмената им култура, история, финансови прояви и последни новини.

Подобни проучвания биха помогнали на кандидатите да проведат интелигентен разговор за това как биха допринесли за развитието на компанията, както и за стойността на своя принос. Което от своя страна би накарало работодателя да назначи този кандидат възможно най-бързо.

Привлекателни лични качества са и добрата ориентация и разнообразните умения на кандидата в различни сфери. Би било във ваша полза, ако обясните на бъдещия си работодател как се изявявате в собственото си обкръжение, както и ако дискутирате евентуалния си интерес и принос към социалната политика на компанията. И, разбира се, не на последно място остава фактът, че всеки работодател би желал да чуе, че кандидатът е гъвкав и притежава широк кръг от познания и опит.

Като цяло бихте се представили по-добре, ако комуникирате с компанията на няколко нива – със специалист "Подбор на персонал", мениджър "Човешки ресурси" и личен контакт. И всеки път, когато се запознаете с друг служител от тази компания, е добре да го свързвате по някакъв начин с тези, които вече сте срещали.

И накрая, нищо не може да замени ентусиазма, който трябва да покажете във всяка компания, в която кандидатствате. Нещо повече, той не просто да бъде проявен, а да бъде забелязан от всички, с които общувате – от служителя, с който комуникирате във фирмата, до администратора, който Ви посреща във фоайето.






НазадИзпрати на приятел
Коментари (5/8)
Пламен Блесков2009, 15 Октомври 21:33
За възрастта не мога да коментирам. Знам само, че съм бакалавър по "Журналистика и масмедии", бъдещ магистър "Връзки с обществеността", на 23 години съм и съм изпратил повече от 160 CV-та и мотивационни писма като съм получил точно 2 обаждания /за 6 месеца кандидатстване по обяви/. Положението е много тежко и мотивацията честно казано взе да се изпарява... Да не ме разберете погрешно- не смятам, че висшето е гаранция за хубава работа, но просто съм се заблудил някога, че харчейки хиляди левове за квалификация ще избегна барманството като професия.. ето обаче, че то е съвсем реално и може би единсвен изход.. поне за момента.
Пич на 36 2009, 30 Септември 15:50
до Дама на 51 години
Знаем младите как и в училище не стъпват, но хората на вашата възраст ни докараха дотук където сме - така че сигурно има някаква идея да не сте особено търсена стока на пазара на труда. Още по-малко да поправяте грешки на младежи - и тогава няма да ви потърсят. Друг ви беше морала - помня - те ни лъжат че ни плащат - ние че работим.
Без излишна надменност може да си признаете, че от дипломата ви от преди 30 години е останала само хартията и да се вземете в ръце. С хленчене няма да се оправите вие лично и обществото ни като цяло!
Дано съм помогнал :)

Г-н Петков2009, 24 Септември 10:41
Винаги когато нещо не се получава така както желаем заемаме една крайна (обикновено песимистична) позиция и съвеста ни е чиста - "всичко става с връзки". И като става, какво? Да вдигнем ръце и да се предадем ли? Вместо само да се тюхкаме и вайкаме можем да се замислим кои са нещата, които ни пречат реално и за конкретната ситуация и да се опитаме да се преборим с тях. Който смята, че възраста е проблем нека се съсредоточи върху това да покаже, че с тази възраст вървят богат опит и квалификация. Който смята, че не ги притежава - нека запише курс по квалификация.

Никоя себеуважаваща се фирма няма да назначи "свой познат" без необходимата квалификация. Та нали този човек ще я доведе до неизбежен фалит :-). Разбира се все още съществуват фирмите, които разчитат на шуробаджанащината. Тук обаче вие се запитайте - струва ли си да работите в подобна фирма?
г - жа Георгиева2009, 23 Септември 16:14
Позволете да споделя и моя опит, като търсещ работа. В момента съм на 53г. и работя в частна фирма, като административен помощник. Преди да започна преминах, през доста трудности от психологичен характер и най- вече не вярвах, че мога да си намеря работа без вътрешни контакти. Дълго търсих, но без успех. Времето ме притискаше, финансовите грижи за семейството се увеличиха ..... Бях под доста голямо напрежение и това ме съсипваше. Все повече се мислех, че причината е "шуробаджанащината". Но причината не беше това, а че аз предлагам много малко, като качества и умения - бивша машинописка в Изчислителен център. Повярвайте убедих се колко бързо се развива света и колко малко знам аз. Стигайки до дъното, изтощена и обезверена, реших да запиша курс за придобиване на нови умения. Надградих познанията си до момента и така с по силна вяра в себе си, започнах от начало в търсенето. И сега вече съм доволна, защото имам работа. И смея да твърдя, че не ме избраха, защото съм роднина на някого, а защото предложих най- доброто моите умения и качества. Светът се развива бързо и българските фирми също. Не подценявайте този факт! Стига вече с традиционния български фатализъм, че всичко е с връзки! Българският работодател, не търси млади хора, а хора с креативно мислене.
Дама на 51 години2009, 22 Септември 09:47
Поддържам мнението на 2-те госпожи.Особено пък и ако си на възраст като моята.Работодотелите слагат възрастови ограничения и сами не разбират колко грешат.Защото младите,които предпочитат са в голямата си част безотговорни и неграмотни.Вече не е тайна как се купуват дипломи.А нормативната база,която е необходима за практиката с години назад?От къде ще имат информация за нея?Сега голяма част от младото поколение отива на работа за да си отбие времето и да си получи заплатата - с една дума -след мен и потоп!И после като объркат всичко,работодателите търсят такива като нас за да оправят грешките им създадени с години!Далеч съм от мисълта,че няма и отговорни млади хора,но нашето поколение имаше друг морал и ценности.Техникумите и Вузовете ни дадоха много повече,от колкото сега.Да не говорим за практиката,която сме придобили с годините,ревизиите през които см минали.Всяка ревизия ни е отворила очите още повече.Така,че моето мнение е ,че работодателите сами си вкарват автогол ,като предпочитат млади и неопитни.Омръзнало ми е да работя вече на 4 места и да оправям чужди грешки.
Виж всички коментари
Личен коментар:
От:
Коментар:
Правила
 
 
JobTiger ®
ИнформацияКонсултантСоциална активностЗа работодателиЗа сайта
 
Обяви за работа Курсове Заплата Календар Библиотека Employer Branding Анкети Автобиографията Мотивационното писмо Интервю за работа Когато получим оферта Препоръки Събития Моята кариера 2012 Национални дни на кариерата Дни на кариерата във ФМИ Стипендия JobTiger Завръщане у дома HR Industry ИТ Олимпиада Портфолио HR среща Цени Реклама За нас Карта Статистика Партньори Общи условия Отзиви Пресинфо Блог
 
FacebookRSS емисии
© 2000-2012 JobTiger. Всички права запазени.