Стопанският психолог и консултант по управление д-р Отмар Хил от 28 години издирва лидери и мениджъри. И ги намира - на Изток, и на Запад. С журналистката от Виенския вестник "Standard" Корнелия Кребс той разговаря за арогантността на Запада, за емоциите на Изтока, за континенталната психотерапия.
Standard: Господин Хил, вярвате, ли че Западът трябва да допринесе за развитието на Изтока?
Хил: Западът безспорно има известни предимства - предимството на динамиката, на темпото, на бързината при взимане на решения. Западните мениджъри са научени да решават бързо и прилагат рационални модели за успех, за да направят бързо дадено предприятие печелившо. Това, което им убягва е емоционалността.
На Запад сме изградили един студен свят, в ежедневието на който човещината в голяма степен е загубена. Прекрасно облечени хора се суетят в ежедневието си, а имат нарушения в социализацията и недостатъчна психохигиена. Точно през последните години се наблюдава определена загуба на традиционни ценности.
Standard: А как е на Изток?
Хил: В Централна и Източна Европа е точно обратното. Рационалното начало не е изразено особено силно, а емоционалността присъства от край време и до днес. Убеден съм, наша е задачата, да съединим разума на Запада със сърцето на Изтока. Мога да кажа, това ми напомня за мечтата на Франкенщайн.
Standard: Осъществима ли е тази мечта, според Вас?
Хил: Има какво да се прави, и в двете страни. Защото, ако на Запад наблюдаваме упадък на ценностите, на Изток цари хаос на ценностите. На Източна Европа е необходима континентална психотерапия. И макар и да звучи странно - такава е необходима и на Запад, но с различна насоченост.
Standard: В какво се изразява разликата между клиентите за психотерапия на Изток и на Запад?
Хил: Фройд би казал "Източна Европа е свят на подтискане, на недопускане". Тук човек утвърждава себе си като подтиска другите чрез забрани. Това е светът на "НЕ"-то. Западът е светът на "ДА"-то. Казано по друг начин: Западът толерира плурализма, докато в Източна Европа е характерен сблъсъкът на противоположности.
И двата подхода са погрешни. Екзистенциалното съмнение в истината, което изпитваме всички, не може да бъде разрешено така. И в двата случая се касае всъщност за екзистенциално отпускане, до което човек достига само ако го разбере.
Standard: Каква форма на психотерапия бихте препоръчали за двата свята?
Хил: В Източна Европа би трябвало да се приложи терапия, която да развива рационалното начало и да допринася за това, да се идентифицират способните хора. В Западна Европа и Северна Америка би трябвало да се започне със социализацията и с психичните взаимоотношения в вътре в организацията. Става дума за постигането на по-добър климат. Защото ако климатът е наред, вече е налице успех, и именно поради това хората се чувстват различно.
Standard: А как изглеждат отношенията между двата свята? Има ли известна арогантност от страна на Запада по отношение на Изтока?
Хил: Ние трябва да взаимодействаме с Източна Европа максимално освободени от предразсъдъци. И трябва да признаем, че там има също толкова способни хора, както и на Запад. Дори и на най-неочаквани места е възможно да се открият природно надарени мениджъри.
Това, че те не реагират достатъчно точно в някои области, като например управление на човешките ресурси, е разбираемо. Те никога не са учили, как се работи с хора. Това винаги е решавано от някого в тогавашната комунистическа партия. Ето защо на управлението на персонала често пъти не се обръща внимание. А би трябвало. Работата с хората е ключовият въпрос за Източна Европа. Не маркетинга, не финансите, не инвестициите, а именно отношението към хората, управлението и развитието на човешките ресурси е ключът към промяната.
Тези, които разбират значението на проблема, са отново големите западни корпорации. В интерес на истината за тях работата с хората не представлява проблем. Те обаче придават особено значение на идентифицирането на най-добрите човешки ресурси. Те подбират най-добрите мениджъри и сътрудници, и заедно с тях на Изток създават също толкова успешни организации, с каквито са свикнали на Запад. |
