Древният олимпийски принцип гласи "По-важно е да участваш, отколкото да победиш". Но дали е така при кандидатстването за работа. За някои хора това наистина се превръща в спорт и автобиографията им се разпространява наляво и надясно като рекламна листовка.
От една страна наистина е по-разумно да се кандидатства на няколко места, за да имаш по-голям избор, да натрупаш опит в интервютата и да сравняваш различните компании. Но преди да натиснеш бутона "Кандидатстване" и да прикачиш автобиографията си, трябва по-задълбочено да погледнеш самата обява – дали това е длъжността, към която се стремиш, дали задълженията ти допадат, дали отговаряш на изискванията, коя е компанията и т.н. За да не останете разочаровани може да потърсите повече информация за фирмата в интернет, да се разходите до офиса им, за да видите как изглежда, да разпитате приятели и познати и накрая, ако сте сигурни, че всичко ви допада, убедено да изпратите св-то си. От друга страна не винаги трябва да разчитате на познати, които са били отхвърлени от тази компания, поради ред причини. Това не означава, че и вие няма да отговаряте на техните изисквания. Когато правите информиран избор за коя позиция и в коя фирма да кандидатствате вече сте с едни гърди пред другите кандидати, защото редовен въпрос на интервютата е „Какво знаете за нашата компания?” и тогава вие ще сте достатъчно подготвени.
При разглеждането на обявите не се подценявайте, но не се и надценявайте. Опитвайте се винаги кандидатурите ви да бъдат адекватни, а не да разсмиват HR специалистите, които ги проверяват.
Интересно е как когато има обявена висока заплата в една обява, кандидатите са изключително много – от студенти 1-ви курс до хора в пенсионна възраст. Разбирам, че всеки иска да получава добро заплащане, но не трябва и това да е единственото нещо, което да ни мотивира да кандидатстваме.
Много работодатели се оплакват от несериозното отношение на кандидатите, които например не изпращат автобиографии на английски, когато изрично е посочено като изискване. По този начин автоматично показвате несериозно отношение към позицията и шансовете ви се намаляват. По-лошото обаче е да не се явите на вече уговорено интервю без да предупредите. За да не стигате до такива ситуации, породени навярно от колебанията ви, може да поговорите по телефона с представители на фирмата, които ви канят. Поискайте си допълнителна информация и уточнете подробности, които за вас са важни. Не забравяйте да поискате и телефон и име за връзка, в случай, че нещо се случи (решите да се откажете, попаднете в задръстване, имате допълнителни въпроси).
Мисля, че съществува и една група безработни или търсещи нова работа хора, които всъщност изобщо не искат да си намерят работа, но по различни причини симулират търсене на такава. Тези хора кандидатстват обилно (често по неподходящите за тях обяви) и после са крайно разочаровани, че или не са им се обадили или работата била ниско платена и безинтересна.
Не искам да обвинявам кандидатстващите, но сериозното отношение в търсенето на работа прави процеса доста по-лесен и бърз. Аз мога да споделя моя личен опит – ходила съм само на 3 интервюта – за първата, за втората и за третата ми работа. Процедурата никога не се е проточвала с месеци, обезсърчаване и обвиняване на страната, в която живеем, некоректни работодатели и т.н. Мисля, че с мен се получи така, защото много отбирах къде и кога да кандидатствам. А когато го правиш в точното време на точното място, то просто няма как да не се случи.
Да се върна отново на олимпийския принцип – не мисля, че важи при търсенето на работа. Тук победата и дисциплината, в която участваме, са изключително важни и от тях зависи целия ни живот занапред. Затова – разберете цената си, уважавайте себе си и работодателите, фокусирайте се, бъдете активни и позитивни, вземайте решения и следвайте мечтите си. |
