Библиотека

Защо толкова често работното време е източник на проблеми? Специалистите от “Поликонтакт” споделят, че от една страна работещите се различават според отношението си към фактора “работно време”. Едни търсят всевъзможни начини за неговото съкращаване. Други стриктно го спазват и за тях всяко нарушаване на неговите граници е посегателство срещу личната им свобода. Има и такива, за които то е без значение. От друга страна работодателите също се разпределят в различни групи според възгледите си за т.нар. “времеви фактор”. В първата група попадат тези, за които табелата на вратата с надпис “работно време” е закон – фирмата отваря точно в описания час и “мандалото хлопва” според указанията. Към втората група спадат работодателите, за които работното време е разтегливо понятие. За тях съвсем нормално е на тръгване към 19.00 да подхвърлят: “А-а, между другото искам онзи доклад утре сутрин на бюрото си”, оставяйки отчаяния служител, който тъкмо е пъхвал ръка в ръкава на палтото си пред светлата перспектива да прекара часовете до 22.00 например пред компютъра. В третата група попадат работодателите-работохолици. За тях няма ден и нощ, щом има задачи за изпълнение. Разликата с предишната група е в това, че за тях подобно отношение към работата е естествено и не е приоритет на служителя. Гаранция за висока ефективност и успех е съвпадението между нагласите на работодатели и служители към работното време като второстепенен по значение фактор, напомнят от “Поликонтакт”. Защото въпрос на фирмена култура е спазването на правилата да не изключва гъвкавостта и адекватния отговор на предизвикателствата.