За жалост, на пазара на труда има много хора над 45 години, които са останали внезапно безработни, при това, след солидна и добра кариера. Това са хора, които са получили незаслужен шамар от съдбата и сега не знаят къде се намират и как да се справят с новата ситуация. Те започват тепърва да ходят по интервюта за работа и често се представят много зле, тъй като нямат опит, огорчени са и правят сериозни грешки, опитвайки се да спечелят интервюиращия ги с неуместни подходи. Три от честите грешки, които те допускат, са посочени по-долу.
1.”Имам 20-годишен опит.”
Ако интервюирате хора често и попаднете на 45-50 годишен човек, който наскоро за пръв път е останал без работа, никак не се учудвайте, ако чуете от него, че има 15, 20 или 30 години опит. Повечето подобни кандидати посочват именно тази си особеност често и с голяма доза увереност, че си правят добра услуга. Истината е, че си правят лоша такава.
Първо, постоянното изтъкване на дългогодишния опит често е начин да се каже, че кандидатът има повече опит и знания от интервюиращия го, който, по правило, е по-млад от него. Ами, как да кажа – едва ли ще спечелите някое рекрутърско (или друго HR-ско) сърце с подобна позиция. Освен това, никоя фирма не търси човек с 20-годишен опит. Обикновено, изискваният максимум е 8-10 години. Така че, не се надувайте, не се правете на велики с безкрайния ви опит. Споменете само релевантния за позицията опит, който имате – 5 или 8 години е напълно достатъчно в общия случай. 20 години опит по-скоро ще ви елиминират, нежели да ви осигурят работно място.
2.”Правил съм всичко.”
Направо велико! Няма по-добър начин да кажете „Въпреки, че съм нов в този бизнес, скоро ще започна да ви казвам как е правилно да се вършат нещата в компанията. О, и да – ще ви е много трудно да ме обучите.” Това ли искате да постигнете? Направо отидете тогава със скъпата си кола, с незакопчана риза, без вратовръзка, дебел златен ланец и дъвка в устата. Ще постигнете почти същия успех.
Никоя фирма не търси кандидат, който е правил всичко. Също не търси и най-квалифицирания кандидат. Всъщност, работодателите искат перфектния кандидат. А перфектен е този, който има адекватен опит, правилна настройка и подлежи на обучаване/интегриране.
3.”Трябва ми работа, защото имам сметки за плащане.”
Личното ви положение не е от значение за никой работодател. Всички имат сметки за плащане, мнозина имат и ипотека, дори. Някои са с болни деца или родители, други са в драматичен и скъп развод. Да, тъжно е, но не е вариант за спечелване на отворена позиция. Затова, никога не разигравайте картата със съжалението. Интервюиращият може да ви съжали наистина, но никога (ако има мозък в главата) няма да ви назначи по тази причина. Нещо по-лошо – точно такива изказвания могат да ви отрежат пътя към даденото място, дори и преди това да сте били харесван кандидат. И друг сме го споменавали – отчаянието е най-лошата стратегия, когато човек ходи на интервю за работа.