Макар в популярния градски и професионален фолклор, обикновено шефовете да са лошите герои, то на практика това не е съвсем така. Сигурни сме, че на всеки един лош шеф, се пада поне по един служител, който е ужасяващо тежко препятствие за търпението, добронамереността и толерантността на един добър мениджър. Ето три типа поведение у служители, които показват за какво мениджърите именно трябва да бъдат нащрек.
Синдромът „това не е моя работа!“
Всички сме били в тази ситуация. Или сме се сблъсквали с нея. За никого не е приятно да бъде натоварен с допълнително задължение, което не е в неговото длъжностно описание, например. Понякога наистина се злоупотребява с това, да, и тогава е важно да се държи на позиция и да се казва „не!“. Но в други случаи ситуацията е наистина спешна и има нужда от допълнителна намеса, усилие, помощ. Все пак за това сте един екип – помагате си в непредвидени ситуации и турбулентни моменти. Представете си, ако при всяка една такава ситуация – от отсъствие на колега при болест до големи и резки сътресения – всички отговаряха с „Това не е моя работа!“. Колко компании щяха да просъществуват по този начин? Да, правилно си представяте...
Синдромът „това е моя работа, не ми се бъркай!“
Това са особено опасните „контрол маниаци“! Те така агресивно присвояват работата върху даден проект или задача, че не допускат никой друг до тях, независимо колко е голямо количеството работа или колко е непосилно за сам човек. Окупират това, което смятат за важно, и създават стена около него. Най-честите обяснения от тяхна страна са: „работя по-добре сам“; „другите не могат да допринесат с нищо към работата ми“ или „не са на моето ниво“. Изключително рядко това се оказва истина, а дори и да е така – този тип служители не трябва да бъдат оставяни да правят каквото си пожелаят. Това демотивира колегите им - ограничава възможността да участват във важни проекти и да развиват уменията си. И не само – резултатите от усилията само на един човек далеч не са съизмерими с тези на един колектив, разпределящ работата по между си. Възможно е, ако оставите „маниакът“ да вършее сам, да бъдат пропуснати както сроковете, така и да бъде драстично намалено качеството на работата, която извършва. Не попадайте в неговия плен и ограничете поривите му навреме. Или ги изолирайте изцяло.
Синдромът на „Сияещия рицар“
Това е хиперактивният, безкрайно добронамерен и отзивчив тип служители. Тези, които са – по нашенски казано – „на всяка манджа мерудия“. Вечно насреща и готови да бъдат спасители на деня и да приемат ролята на героя. Където има драма или проблем, те веднага се появяват – посочващи виновника и едновременно с това – подготвени да спасят положението, показвайки своята жертвоготовност по всеки възможен начин. И дори това да е само по себе си полезно, макар и малко дразнещо, то този тип служители обикновено са дотолкова влюбени в собствения си образ, че са готови да създадат драматични ситуации, само и само за да могат да блеснат. Това създава ненужно напрежение вътре в колегиалната ви общност и стресира както вас, така и останалите служители. Нещо повече – тази извънредна активност на „рицарите“ често ги разсейва от основната им работа, което може да се окаже голям чисто оперативен недостатък.
Важно е да се отбележи, че често тези типове хора не се държат така съзнателно и целенасочен с идея за вреда. Обикновено изброените „синдроми“ са несъзнателни за конкретните индивиди, а намеренията им са възможно най-чисти и добри (но знаем какво казват за пътя до Ада). Разбира се, ако успеете да ги уловите навреме (или въобще) е възможно с правилното отношение те да бъдат тренирани и приобщени. Но ако такъв тип поведение се загнезди трайно в екипа ви, това означава едно – проблем с вътрешния работен морал, проблеми с продуктивността и главоболия за вас! Затова, мениджъри, отваряйте си очите и реагирайте адекватно!