Концепцията за баланса между работата и личния живот днес е една от най-коментираните в професионалните среди, но също така и силно преследвана от множество компании, целящи да създадат възможно най-добра среда за своите служители, като по този начин да стимулират тяхната мотивация, отдаденост и производителност. Тази идея обаче често създава нереалистични очаквания – много служители искат повече, отколкото една компания би могла да си позволи в този момент или отиват отвъд добрия баланс, искайки още и още преференции. Това е проблем, тъй като създава потенциална опасност служителят да бъде недоволен от това, което получава на работното си място, което може да доведе до демотивация, агресия, дори депресия или прегаряне. Много хора директно предполагат, че не са щастливи в работата си, заради самата работа – твърде малко се замислят, че това може да е резултат от нереалистично високите очаквания, които имат. Колкото и да е хубаво да мислим визионерски, мечтателно и позитивно, важно е да се връщаме и на земята от време на време. Тези пет твърдения целят именно това.
Колкото по-малко работя, толкова по-щастлив ще бъда
Митът тук е, че по-малкото време в офиса ще гарантира повече време, което да прекараме у дома. Но това е подвеждащо – колко хора всъщност биха направили именно това, а не да се отдадат на други важни задачи, обучения, хобита и дори – втора работа? Нещо повече – скорошно проучване показва, че това твърдението „по-малко работа – повече щастие“ е невярно. Анкетирани са хора, които работят по 15 часа седмично и такива, които работят по 50. Резултатите са почти идентични - всички те се чувстват еднакво недоволни от работата си.
Има ясна граница между работата и личния ми живот
Уви, това съвършено разделение е невъзможно. Ще трябва да оставате до по-късно, за да завършите спешен проект, вместо да отидете някъде за по питие с приятели, или пък ще ви се наложи да пътувате в командировка в почивни дни, изпускайки шанса да отидете някъде със семейството си. Ще ви се налага да работите и от вкъщи. Всичко това е неизбежно. Професионалните ви задължения неизменно ще преливат извън работно време и обратно – неща от личния живот ще ангажират вниманието ви, докато работите. Това е факт, който не трябва да се опивате да промените, а да приемете.
На шефа му е по-лесно отколкото на мен
Попитайте някой мениджър в приятелски разговор дали му е по-лесно да установява желания баланс между работата и личния живот след като вече е на тази позиция и той вероятно ще ви се изсмее в лицето. С изкачването по йерархичната стълбица на една компания се увеличават работата, задълженията и отговорностите. Нещо повече – вероятно вашите мениджъри са поставени пред дори по-голяма трудност от вас в постигането на този баланс.
Аз съм единственият, който не може да постигне този баланс
Имате колега или приятел, който се радва на по-гъвкаво работно време от вас или повече почивни дни и изпитвате лека завист. Напълно вероятно е въпреки на пръв поглед благодатните за него условия, той също да има проблем да постигне баланса, от който има нужда – например по-малкото часове в офиса му създават допълнителна работа у дома или пък почивните му дни не съвпадат с тези на близките му. Всеки един служител – колкото и благодатни на пръв поглед да изглеждат условията на позицията му – се бори постоянно да постигне по-добра хармония между работните си ангажименти и личните такива. Не сте нито първи, нито последни, нито единствени в тази битка.
Постигането на баланс между работа и личен живот е процес в постоянно движение, който се променя заедно с вашия живот, желания и нужди и който е потенциално безкраен. Приемете това и ще ви е по-лесно да се адаптирате и да имате реални очаквания за измеренията и мащабите на тази хармония.