Да работите от дома може да бъде едновременно благословия или проклятие. От една страна така можете сами да определяте часовете за работа, почивките, да създадете нужната среда, която да ви предразположи да се чувствате много по-продуктивни и вдъхновени – възможностите са безброй. От друга страна обаче понякога е трудно да бъдете строги и стриктни към себе си, когато – дефакто – вие сами сте си шефове у дома. Така почивките могат да станат повече и по-дълги, а часовете за работа, по-малко и разсейването с Facebook или Youtube например, постоянно. Да работиш от вкъщи, значи, се оказва едно немалко предизвикателство, пред чиито предимства стоят няколко прегради. Ето няколко "препъникамъка" при работата у дома, върху които да помислите.
Превръщате целия дом в офис
Навсякъде има документи, разпечатки, проекти, модели, макети, книги и прочие. Целият дом изведнъж започва да прилича на офис и скоро границата започва да се губи. Създава се усещането, че сте на работа постоянно, което е неприятно и напрягащо. Нека офисът остане само бюрото ви и малката библиотечка до него, например.
Спирате да се обличате (добре)
След като по цял ден стоите в пижамата си, по боксерки или със скъсания домашен анцуг и надупчена спална тениска, и се чувствате комфортно по този начин, в един момент поддръжката на добрия външен вид остава на заден план. Понякога – на много заден план. С този комфорт се свиква лесно и така небрежното ни облекло става ежедневна униформа – без значение дали излизаме навън за важна среща, на бар с приятели или приемаме „клиент“ в домашния офис. Това е началото на поредица от лоши впечатления, а и несъмнено би подействало и на вашето самочувствие. Колкото и да е трудно, нека облеклото не остава на заден план. Разбира се, няма нужда да носите костюм, но чиста риза и дънки са съвсем приличен вариант.
Ставате отшелници
Особено около крайните срокове. Единственият ви контакт с хора е онлайн, което е едновременно удобно и крайно неприятно. Не усещате истинска колегиална среда, не се срещате с хора. Освен, може би, с доставчиците на пица или китайско. Но това не се брои съвсем. Използвайте свободата да работите от дома си, за да изграждате графика си така, че да имате възможно най-много време за срещи с приятели, познати и активно присъствие в не-виртуална социална среда.
Интернет ви поглъща
Един бърз поглед във facebook. Скоростен туит в Twitter за гадната работна седмица. Няколко кратки клипчета в Youtube. След това идват задължителните-сайтове-които-дори-не-знаем-защо-отваряме. И ето – час и половина от времето е изтекло в лутане из интернет пространството. Чувствате се зациклили и изгубили енергията за работа. Сега всичко започва почти като от начало. Голяма гадост.
Чувствате вина
Смятали сте да завършите поне пет от поставените си задачи за днес. Но заради разговора с доставчика на пица, понеже е първото живо същество, което виждаме от вчера (след доставчика на китайско) и безсмисленото лутане из Интернет, сте свършили едва две от тях. Усещането не е особено приятно, а вината расте с всяка неизпълнена точка от дневния план. Имейлът на шефа, който започва с „От вчера очаквам…“ също не помага. Лягате си с очакване за следващия ден, в който имате два пъти повече работа. Казвате "лека нощ", както на себе си, така и на заминаващата си мотивация за следващия ден.
Да работим от вкъщи определено е привилегия. Но тази привилегия лесно може да се превърне в същински професионален и личен ад и очевидно – както и работата в офис – също има своите недостатъци.