Със сигурност всички помнят кристално ясно работата си под зоркия поглед на шеф, когото ненавиждат. Това са неща, които трудно се забравят. И колкото и тежък да е опитът ви, работейки за такъв човек, то тези спомени имат своите плюсове. От една страна – занапред знаете какви хора да избягвате. От друга – помагат в ежедневните моменти от настоящата ви работа, които иначе бихте приели за даденост, да изпъкват и да ви носят повече удоволствие и спокойствие. Ето някои от тях.
Истински обедни почивки
За мнозина служители това все още е мечта – да не се налага да ядат пред монитора в офиса си, също както шефът им прави, а да могат да излязат спокойно, да си отдъхнат и да обядват в неработна среда. Истинските обедни почивки за важни са продуктивността, влияят положително върху вашата съсредоточеност и дават възможност за нужното социализиране с колегите.
Разрешение за "аварийно" излизане през работно време
На кого не се е налагало да отиде спешно на лекар през деня; да бъде у дома за непредвидена ремонтна дейност или да реагира за нещо, свързано със семейството му? Много мениджъри все още въобще не позволяват подобни излизания в работно време. Или ги позволяват, но в следващите седмици не спират да ви натриват носа, докато вие си мислите, че щеше да е по-добре да бяхте оставили апартамента ви да се наводни заради ненадейно спукалата се тръба, вместо да слушате заяжданията всеки ден. За щастие, не малка част от шефовете днес проявяват разбиране в такива ситуации и дават „зелена светлина“, без след това да ви гледат на кръв непрестанно.
Щастливи колеги
Рядко шефът е смятан за „лош“ само от един служител. Обикновено това се отнася за целия екип, а това действа на много нива – от продуктивността на вашите колеги, до всеобщата работна атмосфера и настроение. Добрият мениджър се грижи за работната среда и офисната култура, което води един позитивен работен климат. Несъобразителния шеф неглижира всичко това и така създава един екип от постоянно недоволни, намръщени и немотивирани хора.
Признателност
Добрият мениджър изразява благодарност. Това може да стане при завършването на важен проект или задача или просто в края на работната седмица. Без значение дали е лично („Поздравления, показа супер резултати тази седмица! Почини си добре уикенда, заслужи го!“) или спрямо целия екип („Всички задачи за седмицата са изпълнени – браво на вас! Какво ще кажете да изпием по едно питие и да го отпразнуваме?“), такъв тип отношение действа изключително мотивиращо. Особено ако идвате от среда, в която сте изтръпвали при всяко споменаване на името ви, защото след това е следвала тирада от критика, нападки и заяждания…
Спазване на работното време
Предвид интензивната комуникация днес това е рядко и ценно. Има и различни граници. Най-неприятният случай е когато работният ден никога не свършва и вие сте постоянно нащрек за имейли, обаждания и сте готови да реагирате моментално. Това е ужасно изтощително. Реалистичният и положителен сценарий – който е далечен за немалко служители днес – е да има такива реакции единствено в изключително крайни случаи и ситуации. А мечтаният, който често е невъзможен дори при най-добрите намерения на вашия мениджър, е да няма никаква работна комуникация след края на работното ви време. Във всеки случай – всичко е по-добре от безкрайния работен ден…
Пространство за грешки
Една от неизменните константи във вселената е, че всеки греши. Много мениджъри обаче утежняват тези ситуации повече, като ги удължават с един неспирен ежедневен порой от назидания. Този подход е грешен и демотивиращ и заключва служителя в клетка от несигурност, която не би му позволила да предизвика себе си отново занапред и следователно – да се развива. Един разговор (не конско) със съответния служител – откровен, но спокоен, дружелюбен – е достатъчен, за да бъде грешката разбрана и вероятно – избегната при следващ случай. А ефектът при такъв подход би бил много по-добър от един зверски скандал.