Интервю на Мая Рашева с управителя на JobTiger Светлозар Петров
„Ако трябва да се характеризират последните 2-3 десетилетия с една дума, тя ще е промяна – твърди Светлозар Петров, управител на Джобтайгър ООД, кариерен сайт и HR компания. – Все по-бързо развиващите се технологии неминуемо ще продължат да влияят в тази посока и всеки, който иска да е успешен и да се радва на добра работа, също не трябва да спира да се променя“. Как рефлектират всички тези промени върху пазара на труда у нас, кои ще са кадрите, които ще са търсени и успешни през идните години... В тази посока тръгва разговорът ни с г-н Петров.
Как се вписва България в тези глобални промени?
– Макар и да сме най-бедната страна в Европа, все пак ние, като европейци, живеем един доста по-богат и по-осигурен живот от по-голямата част от човечеството. Начинът да продължим да го правим и животът ни дори да се подобрява, е да произвеждаме стоки и услуги с повече добавена стойност, т.е. по-скъпи. Няма как да се конкурираме с държави като Индия, Китай, Виетнам и др, където хората работят срещу много ниско заплащане. Ето защо трябва да се научим да произвеждаме нещата с висока добавена стойност – това може да са машини например, но да са високотехнологични и много скъпи машини, или обувки – но скъпи, ръчно изработени, да речем, или ИТ продукти и т.н. И налице се явява нуждата от квалифицирани хора – недостиг на такива на практика има за всеки квалифициран труд, за който се сещате. У нас няма достатъчно квалифицирани кадри за позициите, които се предлагат на пазара на труда. Това е и една от причините работодателите и у нас все повече да търсят стажанти, което е видно и по развитието на форума „Национални дни на кариерата“, който провеждаме вече за 15-а поредна година и който е именно възможност за работодателите да открият най-подходящите за тях стажанти.
Как се променя отношението на работодателите у нас към наемането на стажанти?
– Ще дам пример с действителен случай: преди време един работодател сподели, че през следващите 5 години 90% от инженерите му ще се пенсионират и затова трябва възможно най-скоро да вземе млади кадри и да ги обучи, за да не остане без хора. А това е човек, който дълги години е бил доволен от персонала си и е казвал, че не се интересува от стажанти. И ако при стартирането на националния кариерен форум, в изложението участваха само мултинационални компании, това отдавна не е така – стажантските позиции стават все по-популярни, въпреки че стажантът по-скоро е в тежест на фирмата, тъй като той все още нищо не може да върши и ти му слагаш ментор. Тоест крадеш от времето на човек от персонала, за да му помага и да го учи. И този човек през това време резонно си намалява производителността. Но крайният ефект е, че ти се опитваш да подготвиш бъдещ кадър. Да, може да не остане при теб, а да отиде в друга фирма, пък ти да вземеш стажант, който е учил на друго място и т.н. Въпросът е, че в един момент виждаш нуждата да почнеш да го правиш.
А младите хора имат ли някаква друга полза от стажа, освен като част от обучението им?
– От една страна, стажантът попада в реална работна среда и разбира какво точно означава да се реализира в избраната от него професия: какво представлява един работен ден, какви качества, знания и умения са необходими за нея и т.н. Възможно е дори да реши, че тази професия не е най-подходящата за него и да помисли за промяна. От друга страна, как се случва подборът на кадри: документите на кандидатите се преглеждат и първоначално се отсяват тези, които отговарят на базисните изисквания за обявената позиция. При втория преглед се търси какво повече този човек е направил в живота си – един стаж е нещо, което бие на очи и може да те докара вече на интервю за работа. И още: ако си се справял добре по време на стажа си, самата фирма може да те покани после на работа. Не е нещо, което да не се случва, случва се – на много наши стажанти съм казал: когато завършиш, заповядай, добре дошъл си. Честно казано, дори кандидатът да е бил на студентска бригада в САЩ например – за мен това е знак, че е бил в среда, в която се е говорило на чужд език, че има изградени някакви трудови навици и самостоятелност, което на мен като работодател веднага ми харесва. Едно е да имаш подходящо образование за дадена професия и съвсем различно да си добил квалификация за нея, тоест да имаш практическите умения, които да те направят добър и по-високо платен специалист.
В началото на кариерата стажът е добро решение, но пък с времето, дори и специалистите с опит, може да се окажат неподготвени за бързо случващите се технологични и социални промени...
– Има голям шанс (ако например не си лекар), докато си изживееш 40-50-те години трудов стаж, твоята професия да я няма, просто защото никой вече не я ползва. Ако искаш да се развиваш, просто сядаш и учиш – четеш вечер, през уикендите, записваш се на курсове... За много от безработните в момента хора основният проблем е, че нямат подходяща квалификация за никои от нещата, които се търсят на пазара на труда. Изпуснали са момента да научат нещо ново или да се преквалифицират.
Има ли добра рецепта, по която да стане това преквалифициране?
– Универсално решение няма. Всеки има отговорността да реши за себе си и това е много важна теза: че отговорността за щастието, квалификацията, успеха е лична. Или човек сяда и го прави – и е успешен, или не е сигурно какво ще му се случи. Няма кой да дойде и да те хване за ръка и да ти каже: преквалифицирай се в еди си какъв, защото тогава ще изкарваш повече пари, ще живееш по-щастливо, ще имаш по-готина работа. При едно самоориентиране ти можеш да напишеш на един лист плюсовете и минусите си, в какво си силен, в какво не си и накрая това нещо да го обърнеш към професии. Обикновено тук се затрудняват хората, като си изброят какво могат, какво им е интересно, какво в никакъв случай не искат да правят – имат трудността да го обърнат в професии и оттам в квалификация. И в тези случаи от голяма полза може да е кариерният консултант, макар че най-често хората се справят успешно и сами. Важно е обаче да се проумее, че ако стоиш само на мястото, където си, тогава е сигурно, че някой ден ще загубиш. Може би не веднага, не следващата година, но все някога ще загубиш...
Текстът е публикуван първоначално в сп. "Журнал за жената"