Някои професии са по-удачни за интроверти, други - за екстроверти. Което е добре, тъй като хората като цяло се делят именно на такива.
Затова, ако отчаяно се опитвате от тих и съзерцателен тип да се превърнете в активен и лесно забежим активист, по-добре се откажете. Анатомични проучвания доказват, че при едните и при другите се активират различни мозъчни центрове, от което всъщност зависи дали сме интроверти или екстроверти.
Проучванията са проведени от Дебра Джонсън и Джон Виби, които използвали за целите си томографски апарат. С негова помощ е изследван мозъчния кръвоток, който е показател за мозъчна дейност. Под наблюдение са били поставени хора, които преди това са се доказали с помощта на тестове като типични екстроверти и интроверти. В томографския експеримент те били помолени свободно да мислят за нещо. Резултатите категорично доказали, че при мисловните процеси интроверти и екстроверти активират различни области от мозъка си. Интровертите използвали основно онези участъци, които отговарят за спомените, създаването на планове и решаването на проблеми, докато екстровертите ползвали сектори, отговарящи за интерпретирането на постъпващите сензорни данни. Първите били по-съсредоточени към вътрешните си размисли, докато вторите жадували за сензорна стимулация.
Тези разлики ясно показват, че има дейности, за които са подходящи един тип хора и други, за които следва да потърсим съвсем друг тип.
Според проучвания екстроверти са между 50 и 74% от хората. Те се фокусират върху външната среда, хората и случващото се около тях. Намират удовлетворение в активни, динамични работни места като политиката, преподавателска дейност и продажби, където взимането на бързи решения е нещо обичайно. Екстровертите учат чрез действие и обичат да обсъждат идеи и проблеми. Лесно им е да съчетават и движат много задачи наведнъж.