Видимо лошите служители, тези които не се справят със задълженията си или просто са абсурдно несъвместими с културата на компанията ви, е лесно да бъдат забелязани и отстранени. Много по-голям проблем за организацията и вътрешния климат обаче са тези, които привидно вършат работа, но под повърхността са източник на конфликти и напрежение. Те са като скрит рак за корпоративният организъм. Ето няколко типа от тях, които можете да идентифицирате.
Тези, които правят среща след срещата
Оперативна среща на екипа. Повдигат се проблеми. Взимат се решения. Всички присъстващи ги подкрепят. Изглежда, че всичко ще се случи. Срещата приключва.
И тогава някой събира неформално част от екипа и започва да ги убеждава как решенията са грешни и той няма да ги подкрепя.
Такъв човек е най-добре да не работи във вашата компания.
Тези, които казват: „Това не е моя работа“
Колкото по-малка е компанията, толкова по-добре е служителите да са гъвкави и готови за нестандартни роли, независимо от позицията в йерархията, която заемат. Просто защото има ситуация, в които нещата трябва да се свършат – включително мениджърът да помогне в разтоварването на материали или счетоводителят да обслужи клиент в магазина.
Няма причина да отказвате помощ на колегите си, стига задачата да не прекрачва етичните, морални и законови норми. Най-добрите колеги дори сами идентифицират ситуациите, в които могат да помогнат и се включват преди да ги питат.
„Това не е моя работа“ би означавало „Не ми пука за фирмата, а само за мен“. Подобно отношение бързо разбива колектива в една малка организация.
Тези, които се държат , сякаш вече са изпълнили задълженията си
Дори да става въпрос за усърден служител, от който сте били доволни в последните месеци или години, в един момент може да настъпи ситуация, в която да човекът да реши, че вече е дал каквото трябва, и няма нужда да се старае толкова в бъдеще.
Вие сте благодарни за свършеното досега, но проблемът е, че компанията трябва да продължи да работи със същото темпо – нали затова плащате заплати, за да се извърши определена дейност. А подобно поведение е заразно и бързо може да се прехвърли сред екипа.
Тези, които си мислят, че опитът ги прави необорими
Опитът е много важен, но не винаги означава по-добри умения, производителност и успеваемост. Опитът, изразяващ се единствено в брой прослужени години, е безполезен. По-важен от броя години на дадена позиция, е броят на успешно завършените проекти.
Казвайки „аз имам повече опит“, е като да кажете „няма нужда да оправдавам действията и решенията си“. Опитът не трябва да накланя везните в споровете – това трябва да правят логиката, правилната преценка, мъдростта.
Тези, които си падат по клюките
Клюките никога не трябва да са част от фирмената култура. Дори защото говоренето зад гърба на човек, с който имате някакви отношения, не води до нищо добро. Такива служители развалят добрия вътрешнофирмен климат и са източник на разделение и скандали, които намаляват продуктивността.
Ако някой споделя с повече от един човек проблеми, които има със свой колега, то най-добре да се срещне с източника на проблема и да го разреши лице в лице.
„Чу ли какво направи той“ е като да кажете: „Нямам нищо по-добро да правя и затова говоря за други хора“.
Тези, които използват колективен натиск за негативно влияние
Появява се нов служител, който иска да се докаже. Работи повече, постига повече. Изведнъж някой от „старите кучета“ идва при него и му казва в очите, че не трябва да се старае толкова, защото ще донесе проблеми на другите.
Човек трябва да се състезава само със собствените си постижения. Да се опитва да надгражда тях, да бъде все по-добър. Да печели срещу себе си. Това е поведение на добър служител.
Лошите служители не искат да печелят. Те искат другите да не са по-добри, така че да не загубят.
Тези, които бързат да оберат лаврите
Добрият служител и колега винаги споделя успеха със своите колеги, дори ако вътрешно чувства, че той е свършил по-голямата част от работата. Това чувство може да е измамно, защото повечето хора са склонни да не отчитат факторите, които са повлияли на успеха им. Примерно, че компанията му е осигурила автомобил, телефон и контакти, които да използва, за да направи тази продажба, че компанията му е осигурила обучение, което да го направи добър в преговорите или че офис-мениджърът му е помогнал с изготвянето на офертата или пък маркетинг и PR мениджърите са направили всичко по силите си за доброто пазарно позициониране и реноме на компанията.
Хората, които обичат да се бият в гърдите, са неуважителни към колегите ви, а ги настройват срещу себе си. А ако толерирате подобно поведение, очаквайте скоро всички да почнат да се държат като вълци-единаци, а не като екип.
Тези, които бързат да обвиняват другите
Дори в най-успешните бизнеси стават грешки. Клиентите са недоволни, компанията търпи загуби. Някой носи вина за това. Има хора, особено лидери, които ще поемат вината сами, защото се чувстват отговорни, и защото знаят, че могат да понесат тази отговорност. Има други, които ще се крият до последно и ще отричат, дори да осъзнават, че грешката е тяхна. Съществува обаче и трети тип – такива, които ще посочат с пръст „виновника“. Това е най-вредният служител, защото той се разграничава от екипа.
Когато една организация печели, печелят всички. Когато губи, би трябвало отговорността да е колективна. Всички сме в един кюп. Който смята различно, няма място в екипа.