Интелигентността е едно от най-важните качества за всеки специалист. Смятате, че е правилно, когато събирате екипа си, когато наемате нови хора в него, винаги да избирате най-умните кандидати? Не бързайте толкова, съветва в своята колонка в BBC Sydney Finkelstein – професор по мениджмънт.
Интелигентността е от онези характеристики, при които е необходимо минимално ниво (независимо колко високо). Веднъж постигнато, надхвърлянето на това ниво може да бъде дори недостатък. Естествено, истинността на това твърдение зависи от полето на работа, за което става дума. Ако търсите аналитици, учени или програмисти, няма да имате подобен проблем, защото те работят предимно сами. Независимият им труд до голяма степен неутрализира дори ефекта от липсата на емоционална интелигентност или комуникативни умения.
Проблемът с наистина умните хора е, че те често мислят, че знаят повече от всекиго другиго. Може и да е така, но подобно поведение не им помага, когато се опитват да накарат някого да „купи“ тяхна идея. Когато знаете правилния отговор, често не можете да повярвате, че всички останали не виждат същото, че техният пъзел не се нарежда идентично. И това, което е още по-важно: обикновено не можете да го скриете.
За съжаление, организациите не работят така. Особено когато трябва да си партнирате с равни в йерархията колеги, единственият шанс да ги спечелите на своя страна е да им „продадете“ идеята си, да ги накарате да повярват във вашия метод. И ако тогава говорите от по-висша позиция, стратегията ви няма да проработи. Почти невъзможно е да спечелите хората, ако постоянно им демонстрирате превъзходство, без значение дали е основателно или не.
Иронията е, че понякога най-талантливият човек може да е най-неефективният мениджър. Да вземем за пример спорта: често пенсионираните величия не успяват да се справят със задачата на треньора и да обучат младите надежди, защото последните предполагаемо не са толкова даровити, колкото са били те самите. Майкъл Джордан е велик играч, но не успя да управлява успешно нито една баскетболна организация, независимо дали като генерален директор, президент или собственик.
Умните хора не са най-доброто решение и когато става дума за анализиране на пазара. Те често не разбират ирационалните принципи, на базата на които повечето потребители купуват стоки и услуги.
Търсенето на изключителност, гениалност, на уникален талант, на впечатляващи качества може би определя и резюмира добре характера на нашето време, но да се разчита на най-умните и най-талантливите да водят хората и да управляват екипите звучи много по-добре на теория, отколкото работи на практика.
Какво бихте казали вие по темата? Опитът ви показва ли, че има основания за подобно твърдение?