Текстът е публикуван първоначално в "Журнал за жената"
Автор: Мая Рашева
Все повече информация получаваме за това какво е добре да направим, когато си търсим работа. Но дали всички, добили популярност практики, са наистина ефикасни? Някои от тях се оказва, че са остарели и в момента по-скоро вредят на кандидатите за работа. Кои са те и как да ги „поправим“, обяснява Аглая-Иглика Христова, сертифициран кариерен консултант и специалист „Подбор“ в „Джобтайгър“ ООД.
Заблуда 1. Едно СV е достатъчно
Често се заблуждаваме, че ако търсим работа, имаме по-голям шанс да намерим такава, ако кандидатстваме по колкото се може повече обяви. Това обаче е добро решение, само ако спешно ни трябва източник на доходи. Иначе е по-разумно да подбираме обявите съобразно нашите желания, умения и качества и да подготвим старателно документите, с които ще кандидатстваме. По какви други грешни практики може да залитнем, обяснява Аглая-Иглика:
–Нещо, което е много популярна заблуда – като тръгнеш да си търсиш работа, да си направиш едно СV, което се използва универсално за всякакви обяви за работа. А в повечето случаи дори това универсално СV не се пълни с достатъчно информация – няма подробности за отговорностите и задълженията, а според мен, освен за тях, трябва да се говори и за постижения. Хората предпочитат да напишат само компания, длъжност, години... Най-важно е да се опише какво точно сте правили всеки ден, след това някои допълнителни функции, които сте изпълнявали веднъж месечно, два пъти годишно и т.н. Отделно, каква е била ролята ви в екипа: дали е имало друг човек с еквивалентна на вашата длъжност, има ли нещо уникално и свойствено точно за вашата позиция и т.н. Освен това е добре да обясните на кого и по какъв начин сте рапортували. Общо взето, да е ясно къде точно сте „седели“ в компанията, каква ви е била отговорността и как сте се справяли с нея.
Заблуда 2. Телефонният разговор е покана за интервю
Подали сте документи към обява за работа и след няколко дни получавате телефонно обаждане от специалиста, който преглежда документите. И вече сте убедени – това е покана за интервю. Да, ама не! Това определено е вече остарял модел, както обяснява Аглая-Иглика:
– Това беше така преди години, сега вече гледаме да напредваме малко с тези неща, пестим си времето и си го ценим, но това е двустранно – пестим и ценим времето и на кандидатстващите. И съответно искаме да проверим дали има смисъл да се видим за по-сериозен разговор и задаваме 2-3 въпроса от типа: откъде научихте за това предложение за работа, защо кандидатствахте по него, а понякога може и по-конкретен въпрос: можете ли да ни разкажете за най-интересния си проект и т.н.
А защо питате: къде видяхте обявата?
–Хората имат различни методи на търсене на работа и ако задълбаеш малко повече, веднага разбираш как някои хора си намират работа само през други хора. Това означава, че веднага ще се спомене някое име: еди кой си ми каза, или: майка ми ми я изпрати по скайп. Тогава може да си направим заключение, че човекът е практичен и използва всичките си ресурси за намиране на работа, вкл. мрежата си от контакти, но понякога означава, че не е достатъчно самостоятелен или е много притеснителен... Общо взето с този разговор се стараем да разберем дали има нещо, по което веднага ще си проличи, че кандидатът не е подходящ. Например, преди време, търсехме мениджър продажби за една фирма. Обаждам се по телефона на един господин, задавам му 2-3 въпроса и установявам, че той много често употребява изрази като: „както ви казах“, „както вече стана ясно“, „също така“ и т.н. а клиентът ни беше много сериозна фирма със специалисти, които са много силни в риториката, имат много стилен бизнес етикет и те биха отхвърлили подобен кандидат – независимо дали става дума за беден речник или за напрежение и притеснение. Важно е в този телефонен разговор да говорим добре, да сме точни и конкретни, да не разпиляваме мисълта и думите си и общо взето да покажем, че знаем коя е фирмата и че за нас това обаждане не е изненада. Иначе това е първият начин да разочароваме интервюиращия.
Заблуда 3.Важни са основно професионалните качества
Когато ви поканят на интервю за работа със сигурност трябва да сте със спретнат вид и да пристигнете за срещата навреме. И да – да сте любезен и приветлив с интервюиращия, но това все още не е достатъчно, ако се доверим на опита на Аглая-Иглика:
–Важно е цялостното поведение на кандидата и интервюиращият забелязва и преценява много неща. Не е добре например, ако сте свръхлюбезен със специалиста, който провежда разговора с вас, но пък малко преди това сте се държали грубо или невъзпитано с други хора в сградата – например рецепционист или друг човек, който ви е посрещнал и упътил за срещата. Подобна драстична разлика в отношенията ви с околните подсказва, че целите ви са по-користни, отколкото е приемливо. След това – когато влезем в залата – има различни типове хора: има такива, които директно търсят къде има контакт и сядат до него, вадят си айфона и включват зарядното му в контакта, има и такива, които отделят време да видят каква е залата, има ли нещо по стените, има ли книги – това може да е основа на някакъв приятен разговор с интервюиращия след това. На мен ми става много приятно, когато някой каже: не знаех, че сте спечелили еди каква си награда, за какво ви я присъдиха... И оттам става един доста приятен разговор. А в днешно време интервютата не трябва да са въпрос-отговор, а да са разговори. Аз не разсъждавам от гледна точка на това дали даден човек е подходящ, а по-скоро преценявам как може взаимно да сме си от полза.
Заблуда 4. Деловото отношение изисква да си стегнат и дистанциран
Нормално е да сте притеснени, пък и напрегнати, защото мислите и за най-дребните детайли, когато сте на интервю за работа. Но колкото по-спокойни сте, толкова по-добре ще се представите. Според Аглая-Иглика:
–Задължение на интервюиращия е да предразположи кандидата, но има какво и вие да направите, за да премине разговорът в по-приятна атмосфера. Някои хора толкова много се притесняват, че не смеят да си поискат чаша вода, дори да са много жадни. А не би трябвало! Също така смятам, че ако ви предложат чай, кафе, вода, бонбон... добре е да приемете. По този начин се установява безсловесен контакт, създава се чувство на споделеност. Ако аз пия кафе, на мен ми е приятно и човекът отсреща да пие с мен кафе. Тъй като интервюто може да трае от 30 мин до час и половина, важно е да се чувстваме комфортно по време на този разговор.
Снимка: Лилия Йотова