„Национални дни на кариерата 2011” или какво ни показа кариерният форум тази година?
„Национални дни на кариерата за десети път... София, Варна, Велико Търново, Свищов, Русе, Пловдив и Бургас. Всеки град със своята индивидуалност, силни и слаби страни, със своето бъдеще и смелост да мечтае.
По време на обиколката ни из страната имахме възможност да сравним за пореден път университетите. Всеки със своята заинтресованост и активност – дали да предприеме действия, за да подкрепи студентите си и да ускори професионалната им реализация. Или да си разчита, че студентите вече знаят и че организаторите от JobTiger ще се справят и сами.
Картинката бе шарена – от пълна подкрепа, съдействие и пълни зали с будни очи, през лекции с общо седем студента, до трети, в които част от студентите бяха поканени демонстративно да напуснат нашата лекция и да си отидат на упражението по „Дискриптивна математика”... А ние сме там веднъж годишно за 40 - 50 минути.
Извън София все още студентите пристъпват неуверени и плахо посягат към брошурите, без да търсят диалог с нас. Вниманието им често е привлечено от рекламните материали - моливчета, анти-стрес топки, календари и каквото още е подредено отгоре. Рядко студентите са се информирали предварително кои компании участват, какви позиции са обявили, кои са интересни за тях. Малко хора си правят труда предварително да прочетат събраната на куп специално за тях информация в www.JobTiger.bg.
Рязко изключение правят студентите от Стопанската академия в Свищов – подготвени, информирани, амбицирани да се докажат, да си намерят своето предизвикателство. Тези деца са попаднали очевидно на място, където техните преподаватели ги е грижа... научили са ги да се борят, да мечтаят, вдъхнали са им кураж и вяра. Неща, които не срещахме много често по пътя си из страната. Но именно тези са ценните качества, които градят успеха.
Въпреки очевидно по-високото самочувствие на студентите от София и при тях често липсваше увереност на къде отиват, за какво стават, как да го направят. Личи си, че са амбициозни, смели и напористи, но си и личи, че нямат опорна точка и ментори, с които да се съветват.
На фона на всичко това два основни извода ми се въртяха в главата, преборвайки се с последните километри от пътя обратно към София:
Първо, очертава се (поне за мен) все по-ясната необходимост от включване в учебния план на университетите специалност „Професионално ориентиране и търсене на работа”. С други думи студентите да разберат първо, какво искат, за какво стават, къде какви перспективи имат и след това да разберат, как да го постигнат.
Това си мислех в началото на форума, но в последния град вече бях сигурна, че това може да започне дори още в училище. Професионално ориентиране за ученици! На теория би трябвало да съществува, но на практика не сработва. Все още родителите и децата им се влияят от някаква мода и от идеята за диплома, без значение потенциала на младите хора и перспективите на икономиката.
По време на обиколката ни из страната имахме възможност да сравним за пореден път университетите. Всеки със своята заинтресованост и активност – дали да предприеме действия, за да подкрепи студентите си и да ускори професионалната им реализация. Или да си разчита, че студентите вече знаят и че организаторите от JobTiger ще се справят и сами.
Картинката бе шарена – от пълна подкрепа, съдействие и пълни зали с будни очи, през лекции с общо седем студента, до трети, в които част от студентите бяха поканени демонстративно да напуснат нашата лекция и да си отидат на упражението по „Дискриптивна математика”... А ние сме там веднъж годишно за 40 - 50 минути.
Извън София все още студентите пристъпват неуверени и плахо посягат към брошурите, без да търсят диалог с нас. Вниманието им често е привлечено от рекламните материали - моливчета, анти-стрес топки, календари и каквото още е подредено отгоре. Рядко студентите са се информирали предварително кои компании участват, какви позиции са обявили, кои са интересни за тях. Малко хора си правят труда предварително да прочетат събраната на куп специално за тях информация в www.JobTiger.bg.
Рязко изключение правят студентите от Стопанската академия в Свищов – подготвени, информирани, амбицирани да се докажат, да си намерят своето предизвикателство. Тези деца са попаднали очевидно на място, където техните преподаватели ги е грижа... научили са ги да се борят, да мечтаят, вдъхнали са им кураж и вяра. Неща, които не срещахме много често по пътя си из страната. Но именно тези са ценните качества, които градят успеха.
Въпреки очевидно по-високото самочувствие на студентите от София и при тях често липсваше увереност на къде отиват, за какво стават, как да го направят. Личи си, че са амбициозни, смели и напористи, но си и личи, че нямат опорна точка и ментори, с които да се съветват.
На фона на всичко това два основни извода ми се въртяха в главата, преборвайки се с последните километри от пътя обратно към София:
Първо, очертава се (поне за мен) все по-ясната необходимост от включване в учебния план на университетите специалност „Професионално ориентиране и търсене на работа”. С други думи студентите да разберат първо, какво искат, за какво стават, къде какви перспективи имат и след това да разберат, как да го постигнат.
Това си мислех в началото на форума, но в последния град вече бях сигурна, че това може да започне дори още в училище. Професионално ориентиране за ученици! На теория би трябвало да съществува, но на практика не сработва. Все още родителите и децата им се влияят от някаква мода и от идеята за диплома, без значение потенциала на младите хора и перспективите на икономиката.
Не е нормално в една година, в един университет, да има пет групи от един випуск по специалност PR или да има измислени специалности, обслужващи интересите на преподаватели и желанието на университетите да печелят. Но тъй като това вече е факт, поне може да се изучават дисциплини, свързани със себепознанието и реализацията на личния потенциал. В противен случай се получава омагьосан кръг, сведени погледи и мълчание при въпроса „А защо сте избрали тази специалност?”.
Второ, вече свързано с бизнеса. Младите хора искат да си останат в градовете, където учат, не искат да се местят или поне не в София. Има бизнеси, които се чудят накъде – в кой град, да се разширят. Тук е мястото отново университетите да покажат активност към бизнеса, и да докажат, че техните студенти са добре подготвени и мотивирани. Да намерят начин за взаимодействие, така че и компаниите и студентите и университета да са доволни. Въпрос на желание, въпрос на осъзната нужда. И действие.
Явно още сме далеч от времето да класираме университетите си по това, колко от дипломиралите се студенти са започнали работа, къде са започнали и колко време след завършването си, както и колко от тях рабоят по специалността. Далеч сме от времето спрямо тази класация българските кандидат-студенти да си избират в кой български ВУЗ да кандидатстват и коя специалност. Да, все още сме далеч... И дотогава все повече млади хора ще търсят реализация и образование в чужбина. Еднопосочно.
И в тази връзка, за следващите „Национални дни на кариерата”, си пожелаваме да срещнем все повече хора, които знаят какво искат, имат куража да го търсят и са активни участници в собствения си живот. Аванти!