Днес ни заливат най-разнообразни възможности за проверка на способностите – от училище, при установяване знанията ви по отделен предмет, до тестове за влизане в университет. Книжният пазар също изобилства от ръководства и сборници на тази тема. А там, където информацията не достига, идват необятните възможности на Интернет.
И все пак, защо проверките на потенциала на личността все още НЕ СА широко достъпни?
За да си отговорим, трябва най-напред да ни е ясно
как се прави личностен тест?
Зад създаването и формулирането на всеки отделен въпрос или твърдение работят цели институти, които се опитват да намерят универсалните значения на думите. Директното задаване на въпроса “Вие тревожен ли сте?” не описва изчерпателно характеристиката “тревожност” и различните й проявления в нашия живот (на работа, вкъщи, сред приятели и др.).
Нормите за тестовете са средни величини, които обхващат диапазона от най-често срещаните проявления на дадена характеристика. При тяхното определяне отпадат всички максимални и минимални стойности, както и някои “Айнщайновци”. Дори самият Пеле е бил определен като неподходящ за футболист!
Както в останалите науки, така и в психологията, има водещи тестови школи и утвърдени световни практики.
Обект на психологията е самият човек, а той, разбира се, има своята национална и културна специфика. Не би трябвало да се “мерим” с нормите за предприемчивост на американците (в САЩ продажбата на оранжада по панаирите от деца под 10 години се поощрява – счита се за дейност, развиваща предприемаческия дух, докато у нас това се смята за неприемливо).
Данните, освен чисто “географски”, стареят и във времето – някои от проявленията на предприемачеството се променят ежегодно, т.е. нормите в тестовете са динамични величини. Необходимо е тези личностни въпросници да се стандартизират (или да се изработят съответните български стандарти), за да могат както отделните преводни думи, така и твърденията, да носят същите значения като в оригинала. Например ходенето на църква може и да е показателно за традиционализъм в Англия, но у нас това не е адекватна проява на същата характеристика.
Вероятно вече се питате защо ви е нужно да знаете всичко това. Отговорът е категоричен – за да направите сами разлика между “ментето” и “оригинала”.
Тестът като професионален инструмент също е защитен от Закона за авторското право. Той е интелектуален продукт и използването му подлежи на лицензиране. Съответните институции дават възможост на психолози, които са специално обучени, да работят с тестове, достоверно да прилагат и интерпретират техните резултати. Държавната институция, която координира този процес у нас, е Институтът по психология към БАН.
Като клиенти вие имате право да знаете:
1. Какъв тест попълвате и с каква цел?
2. Имат ли неговите ползватели съответните права и сертификати за прилагане?
Тези въпроси са важни не само заради принципа, а и заради истинността на резултатите, които получавате. Много често на тях е заложена бъдещата ви професионалнареализация или израстването ви в организацията – въпроси, които придобиват все по-голямо значение в нашия живот.
У нас тестовете за проверка на личностните способности се използват главно в ситуации на подбор – много консултантски фирми са ги включили в списъка на своите инструменти. Затова и вашите въпроси към тях се увеличават.
Други случаи, в които се използват подобни въпросници, са ситуациите на професионално ориентиране, оценка на персонала, оценка на потребностите от обучение и т. н. Има и някои по-специфични. Например специалистите по професионално ориентиране (след 8-ми клас) са се сблъсквали с бързото, почти скокообразно развитие на тийнейджърите. Резултатите от техните тестовете са само една моментна снимка, която бързо става неактуална. На такава база могат да се направят прибързани изводи, свързани с отклонения от нормата, и тези деца, често неоснователно, попадат в кабинетите на психолозите, смята Венцеслав Вътов, психотерапевт с 20-годишен професионален опит. В такива случаи, според него, е необходимо всички страни да проявят разбиране към тези феномени на юношеската възраст.
Накрая… имайте предвид, че ако ви отхвърлят някъде в резултат на тестове... нищо чудно вие да сте новият Айнщайн или Пеле!
И все пак, защо проверките на потенциала на личността все още НЕ СА широко достъпни?
За да си отговорим, трябва най-напред да ни е ясно
как се прави личностен тест?
Зад създаването и формулирането на всеки отделен въпрос или твърдение работят цели институти, които се опитват да намерят универсалните значения на думите. Директното задаване на въпроса “Вие тревожен ли сте?” не описва изчерпателно характеристиката “тревожност” и различните й проявления в нашия живот (на работа, вкъщи, сред приятели и др.).
Нормите за тестовете са средни величини, които обхващат диапазона от най-често срещаните проявления на дадена характеристика. При тяхното определяне отпадат всички максимални и минимални стойности, както и някои “Айнщайновци”. Дори самият Пеле е бил определен като неподходящ за футболист!
Както в останалите науки, така и в психологията, има водещи тестови школи и утвърдени световни практики.
Обект на психологията е самият човек, а той, разбира се, има своята национална и културна специфика. Не би трябвало да се “мерим” с нормите за предприемчивост на американците (в САЩ продажбата на оранжада по панаирите от деца под 10 години се поощрява – счита се за дейност, развиваща предприемаческия дух, докато у нас това се смята за неприемливо).
Данните, освен чисто “географски”, стареят и във времето – някои от проявленията на предприемачеството се променят ежегодно, т.е. нормите в тестовете са динамични величини. Необходимо е тези личностни въпросници да се стандартизират (или да се изработят съответните български стандарти), за да могат както отделните преводни думи, така и твърденията, да носят същите значения като в оригинала. Например ходенето на църква може и да е показателно за традиционализъм в Англия, но у нас това не е адекватна проява на същата характеристика.
Вероятно вече се питате защо ви е нужно да знаете всичко това. Отговорът е категоричен – за да направите сами разлика между “ментето” и “оригинала”.
Тестът като професионален инструмент също е защитен от Закона за авторското право. Той е интелектуален продукт и използването му подлежи на лицензиране. Съответните институции дават възможост на психолози, които са специално обучени, да работят с тестове, достоверно да прилагат и интерпретират техните резултати. Държавната институция, която координира този процес у нас, е Институтът по психология към БАН.
Като клиенти вие имате право да знаете:
1. Какъв тест попълвате и с каква цел?
2. Имат ли неговите ползватели съответните права и сертификати за прилагане?
Тези въпроси са важни не само заради принципа, а и заради истинността на резултатите, които получавате. Много често на тях е заложена бъдещата ви професионалнареализация или израстването ви в организацията – въпроси, които придобиват все по-голямо значение в нашия живот.
У нас тестовете за проверка на личностните способности се използват главно в ситуации на подбор – много консултантски фирми са ги включили в списъка на своите инструменти. Затова и вашите въпроси към тях се увеличават.
Други случаи, в които се използват подобни въпросници, са ситуациите на професионално ориентиране, оценка на персонала, оценка на потребностите от обучение и т. н. Има и някои по-специфични. Например специалистите по професионално ориентиране (след 8-ми клас) са се сблъсквали с бързото, почти скокообразно развитие на тийнейджърите. Резултатите от техните тестовете са само една моментна снимка, която бързо става неактуална. На такава база могат да се направят прибързани изводи, свързани с отклонения от нормата, и тези деца, често неоснователно, попадат в кабинетите на психолозите, смята Венцеслав Вътов, психотерапевт с 20-годишен професионален опит. В такива случаи, според него, е необходимо всички страни да проявят разбиране към тези феномени на юношеската възраст.
Накрая… имайте предвид, че ако ви отхвърлят някъде в резултат на тестове... нищо чудно вие да сте новият Айнщайн или Пеле!
