Възхвала на стоте лекарства
Лао Цзюн казваше:

От най-древни времена мъдреците са се стремили да вършат добро, дори и в
най-незначителните дреболии.
Не оставяли непоправена дори и най-малката грешка.
Ако постъпваш по такъв начин, може да се каже че ти приемаш лекарство.
 
 
Съществуват сто вида такива лекарства:
  1. Да спазваш ритуала в движението и покоя – това е лекарство.
  2. Податливост на тялото и доброта в сърцето  - това е лекарство.
  3. Широта на поведението и доброта в сърцето  - това е лекарство.
  4. Да спазваш мярка във всичко  - това е лекарство.
  5. Да откажеш изгодата, заради чувство за дълг  - това е лекарство.
  6. Да не взимаш повече, отколкото ти се полага  - това е лекарство.
  7. Да се стремиш към морална сила, отхвърляйки плътските съблазни  - това е лекарство.
  8. Да  избавиш от желания сърцето си  - това е лекарство.
  9. Въпреки неприязънта да проявяваш любов  - това е лекарство.
  10. Да се стремиш към разумно използване на всичко  - това е лекарство.
  11. Да желаеш щастие за хората  - това е лекарство.
  12. Да спасяваш в беда и да помагаш в трудности  - това е лекарство.
  13. Да превъзпитаваш глупавите и наивните  - това е лекарство.
  14. Да призоваваш за промяна склонните към смут  - това е лекарство.
  15. Да предпазваш и увещаваш младите и незрелите  - това е лекарство.
  16. Да наставляваш и просвещаваш заблудените и грешните  - това е лекарство.
  17. Да помагаш на старите и немощните  - това е лекарство.
  18. Да използваш силата си за да помагаш на хората  - това е лекарство.
  19. Да съчувстваш на изоставените и да съжаляваш самотните  - това е лекарство.
  20. Да бъдеш милостив към бедните и да помагаш на просещите подаяние  - това е лекарство.
  21. Заемайки високо положение да служиш на плебеите  - това е лекарство.
  22. Да бъдеш скромен и отстъпчив в словата си  - това е лекарство.
  23. Към по-младшите по ранг да се отнасяш с почит и уважение  - това е лекарство.
  24. Да не изискваш връщане на стари дългове  - това е лекарство.
  25. Да бъдеш способен на истинско съчувствие  - това е лекарство.
  26. Да бъдеш правдив в словата си и да запазваш искреността и доверието си  - това е лекарство.
  27. Да се стремиш към прямота и да избягваш шикалкавенето  - това е лекарство.
  28. Да не спориш, кой е прав и кой виновен  - това е лекарство.
  29. Да не реагираш грубо, сблъсквайки се с агресия  - това е лекарство.
  30. Да не таиш злоба, претърпявайки обида  - това е лекарство.
  31. Да избягваш злото и да се стремиш към доброто – това е лекарство.
  32. Да се откажеш от най-доброто и да вземеш най-лошото  - това е лекарство.
  33. Да се откажеш от най-голямото и да вземеш май-малкото  - това е лекарство.
  34. Да погледнеш критично на себе си при среща с мъдрец  - това е лекарство.
  35. Да не се изтъкваш, поставяйки се на показ  - това е лекарство.
  36. Да избираш за себе си най-трудното, отказвайки се от заслуги  - това е лекарство.
  37. Да не самоизтъкваш добродетелите си  - това е лекарство.
  38. Да не премълчаваш заслугите на другите  - това е лекарство.
  39. Да не се оплакваш от трудности  - това е лекарство.
  40. Да прикриеш тайното зло  - това е лекарство.
  41. Да бъдеш богат и да даваш на бедните  - това е лекарство.
  42. Да напредваш и да се възвисяваш, контролирайки себе си  - това е лекарство.
  43. Да си беден и да не досаждаш на другите  - това е лекарство.
  44. Да не преувеличаваш ролята си  - това е лекарство.
  45. Да се отнасяш добре към чуждите успехи  - това е лекарство.
  46. Да не таиш корист  - това е лекарство.
  47. Да съзерцаваш себе си и при получаване и при загуба  - това е лекарство.
  48. Да твориш милосърдие с тайна добродетел  - това е лекарство.
  49. Да не ругаеш и да не обиждаш никое живо същество  - това е лекарство.
  50. Да не обсъждаш другите хора  - това е лекарство.
  51. Благите слова и добрите речи  - това е лекарство.
  52. Да обвиняваш себе си за своите беди и болести  - това е лекарство.
  53. Да не се отклоняваш от трудностите  - това е лекарство.
  54. Да не се надяваш на награда, правейки добро  - това е лекарство.
  55. Да не ругаеш домашните животни  - това е лекарство.
  56. Да пожелаваш на хората изпълнение на желанията им  - това е лекарство.
  57. Да успокояваш сърцето си стремейки се към манастир  - това е лекарство.
  58. Да успокояваш ума си и да постигаш спокойствие в сърцето си  - това е лекарство.
  59. Да не помниш старите злини  - това е лекарство.
  60. Да се избавиш от злото и да изправиш заблужденията си  - това е лекарство.
  61. Да се стремиш към промяна, вслушвайки се в съветите  - това е лекарство.
  62. Да  не се намесваш в чужди дела  - това е лекарство.
  63. Да бъдеш сдържан при гняв и раздразнение  - това е лекарство.
  64. Да разсейваш мислите си  - това е лекарство.
  65. Да почиташ старците  - това е лекарство.
  66. Да се самонаблюдаваш критично, дори и зад затворена врата  - това е лекарство.
  67. Да възпитаваш в себе си синовна почтителност  - това е лекарство.
  68. Да изкореняваш злото и да поощряваш доброто  - това е лекарство.
  69. Да бъдеш доволен от съдбата, спазвайки душевна чистота и честност  - това е лекарство.
  70. Да съхраняваш верността си, помагайки на хората  - това е лекарство.
  71. Да помагаш по време на стихийни бедствия  - това е лекарство.
  72. Да се бориш с подозрителността си  - това е лекарство.
  73. Да бъдеш добър и приветлив към хората, бидейки в безметежност и покой  - това е лекарство.
  74. Да почиташ и уважаваш писанията на мъдреците  - това е лекарство.
  75. Да мислиш за божественото и да помниш Пътя  - това е лекарство.
  76. Да разпространяваш мъдрост  - това е лекарство.
  77. Да не обръщаш внимание на умората, вършейки важно дело  - това е лекарство.
  78. Да почиташ Небето и да уважаваш Земята  - това е лекарство.
  79. Да оказваш почит на трите светила  - това е лекарство.
  80. В отсъствие на стремежи да съхраняваш безметежността на покоя  - това е лекарство.
  81. Да бъдеш доброжелателен и сговорчив  - това е лекарство.
  82. Да не се стремиш да натрупаш богатство  - това е лекарство.
  83. Да не нарушаваш заповедите и забраните  - това е лекарство.
  84. Да притежаваш честност и безкористност  - това е лекарство.
  85. Да не жадуваш за богатства  - това е лекарство.
  86. Да ти  е празна каруцата, и да помогнеш на този, който е с багаж  - това е лекарство.
  87. Да критикуваш прямо, съхранявайки верността  - това е лекарство.
  88. Да се радваш на това, че друг човек притежава Сила  - това е лекарство.
  89. Да споделиш от своето с несретниците  - това е лекарство.
  90. Да пренеса тежестта на старика  - това е лекарство.
  91. Да се избавиш от емоциите  - това е лекарство.
  92. Да бъдеш добър в сърцето си  - това е лекарство.
  93. Да се стремиш да подбуждаш хората към доброта  - това е лекарство.
  94. Да бъдеш милосърден, имайки богатство  - това е лекарство.
  95. Ползвайки се от високото си положение, да правиш добри дела  - това е лекарство.
  96. Да се откажеш от привързаност  - това е лекарство.
  97. Да бъдеш отзивчив в мислите си  - това е лекарство.
  98. Да притежаваш вяра и доверчивост  - това е лекарство.
  99. Да бъдеш скромен и отстъпчив  - това е лекарство.
  100. Да се избавиш от съмненията си  - това е лекарство.
Лао Цзюн казваше: Та, това са стоте лекарства. Нали болестта възниква у човека във връзка с грешките и греховете, които той извършва без да осъзнава и да вижда причините. Те са в питието, храната, вятъра, студа, топлината и диханието Ци, които са непосредствените възбудители на болестта.

Във връзка с това, че човек нарушава правилата и противоречи на истината духът Шън достига до такова състояние, когато душата Хун изчезва, а душата По загива. Когато тях ги няма в телесната форма, плътта и мускулите стават така пусти, че семето и диханието не се задържат в тях.

Ето защо външното въздействие на вятъра, студа и болестотворното дихание Ци са способни да поразят организма. Ето защо човекът на мъдростта, дори и да пребивава в уединение и отшелничество не се осмелява да върши неправда. Заемайки високо обществено положение той не се стреми към изгода.

Задоволява се според потребностите на тялото си и се храни според нуждите на организма. Дори и да е богат и знатен човек, той контролира своите желания, а бидейки беден и отхвърлен не се осмелява да нарушава заповедите.

Ето защо нищо външно не му нанася вреда и нищо вътрешно не му причинява болести.

Нима може да се отнасяме несериозно към това?
 
 
 
------------------
Оригиналът на статията може да прочететe на страниците на клуб Кьокутен: http://www.kyokuten.net/index.php?IDMenu=989