Какви ще са основните тенденции на пазара на труда в България през 2009?
Слаб растеж, повишаване на безработицата, освобождване на служители, трудности в редица сектори и понижено търсене и наемане на персонал, по-често търсене на хора на временна заетост, намаляване на новите инвестиции.

Какви ще бъдат последиците от икономическата и финансова криза върху пазара на труда в България? Очакват ли се сътресения и увеличаване на безработицата?
Увеличените нива на безработица вече са факт, особено в някои сектори като машиностроене, металургия, строителство, като цяло индустрията, които бяха засегнати от намалялото производство и свитите външни пазари, намалелите възможности за износ и намалени инвестиции.
По-предпазливо разкриване на нови работни места и намаляване на търсенето и наемането на нови хора, отпуски и намаляване на работното време и заплатата, с цел да се избегне освобождаване на служителите.
Същевременно съсредоточаване на компаниите върху задържане на най-ефективните служители, оптимизиране на разходите, изнасяне на някои дейности извън фирмата, ако разходите за това са по-ниски.

Може ли да сравните очакваните тенденции у нас с тези в ЕС?
Тенденциите се повтарят и в България, просто ефектите при нас започнаха да се забелязват с известно закъснение.
Оптимистичното очакване е България да бъде по-слабо засегната, но е трудно да се прави точна прогноза.

Кои компании се очаква да усетят кризата най-силно – малките, средните или големите? Как ще се отрази това на персонала?
Големите компании разполагат с по-силни механизми за противопоставяне на кризата и при първите сигнали в централите си в чужбина започнаха да предприемат мерки за съкращаване на разходите. Но същевременно те биха се повлияли по-директно от състоянието на централите им в Европа и САЩ.
Малките и средни предприятия, които се занимават с износ или работят за чужди пазари са чувствително засегнати. До каква степен, се определя от типа и състоянието на пазарите, към които са ориентирани техните продукти.
Намалява търсенето на нови служители и броя на персонала.
Служителите стават по-предпазливи при напускане и търсене на нова работа поради високата несигурост. По-пестеливи са в очакванията си за заплащане, бонуси и 13-та заплата предвид трудностите за изплащане на такива в някои сектори.

Каква линия на поведение очаквате от работодателите през 2009?
Компаниите стават по-предпазливи в новите инвестиции и проекти, стремят се да съкратят излишните разходи.

Очаква ли се фирмите да започнат да освобождават хора? Кои сектори ще бъдат евентуално най-засегнати и защо?
Вече се наблюдава освобождаване на служители заради спрени производства, намалял износ и свити покупателни възможности на западните пазари.
Първи бяха засегнати индустрията, машиностроенето и металургията, строителството, финансовия сектор, но в момента във всички сектори се наблюдава спад на търсенето и наемането на нови служители.

Къде очаквате да се увеличи безработицата – при нискоквалифицираната работна ръка или при специалистите?
И при двете групи хора. Компаниите са по-внимателни при разкриване на нови работни места за разлика от тенденцията на масово търсене и разкриване на такива през миналата година от много инвеститори. Същевременно, при положение, че новите проекти са замразени за неопределено време, изчакване се налага и при висококвалифицираните, мениджърски позиции. Тук изключваме големите инфраструктурни и структуроопределящи за държавата проекти, които в по-голямата си част са финансирани от държавата.

Кой ще има по-голям избор на работа през 2009 – специлиастите и експертите или нискоквалифицираната работна ръка?
Със сигурност ще се увеличи конкуренцията при търсене на работа и при двете групи служители.
Един добър, висококвалифициран специалист по-лесно би се справил с намирането на нова работа, но трудности при смяната и намирането на нова работа могат да изпитат и хора с много добра и специфична квалификация, заради намалелите възможности и търсене.

Има ли сектори и кадри, които няма да бъдат засегнати от кризата? Кои?
Търговия със стоки и храни от първа необходимост, интернет, заведения за хранене от средния и нисък клас. По време на криза има и антициклични сектори, които могат да се предвидят при по-задълбочен анализ на пазара.

Какви са очакванията за нивата на заплащането и останалите придобивки и стимули, които по принцип компаниите предлагат на служителите си, през 2009? Очакват ли се промени и в кои сектори?
Задържане на нивата и ръста на заплатите. Слабо увеличение в рамките на инфлацията и/или леко надвишаване.

Какви ще бъдат тенденциите на пазара за управленски и мениджърски позиции?
Ще има задържане поради намалелия брой нови инвестиции и проекти.

Може ли да продължим да говорим за "дефицитни професии" и недостиг на квалифицирани специалисти? За кои сфери е характерно това?
Предвид намалялото търсене на специалисти в много сектори, включително и информационните технологии, където масово се търсеха служители през изминалата година, ситуацията на недостиг ще се нормализира, поради въможността за освобождаване на специалисти на пазара на труда. Това обаче няма да реши проблема с липсата на достатъчно квалифицирани специалисти в дългосрочен план.

Кои са причините за това – образователна система, емиграция,...?
Може би комбинация от двете, въпреки че в момента трудно може да се говори за масова емиграция. При нас се забелязва тенденция български специалисти, завършили в чужбина да търсят възможности за реализация в България, но все още са малко.

Продължават ли проблемите с текучеството на офис персонал и в сферта на хотелиерството и туризма?
Липсата на персонал продължава да се усеща.
Как стои ситуацията с неквалифицираната работна ръка – наблюдава ли се недостиг или напротив?
Все още има известен недостиг. Предполага се, че няма да продължи дълго.

Секторите, в които има евентуален недостиг на кадри у нас, припокриват ли се със страните от ЕС?
Съвсем доскоро имаше такова припокриване, но очакваме пазара на труда да се нормализира заради намалялото търсене и освобождаване на кадри.

Какво ще бъде съотношението между търсене и предлагане на работа през 2009? В полза на работодателя или на персонала?
По-голямо количество свободна работна сила на пазара на труда и по-голяма конкуренция сред търсещите работа. Същевременно по-трудно решение за смяна на работата сред заетите специалисти поради нарастващата несигурност.

Може ли да продължим да говорим за "пазар на кандидата" или този път работодателите ще са в по-изгодна позиция?
Трудно можем да говорим за по-изгодна позиция предвид затрудненията, които ще изпитват и двете страни – работодателите при запазването на работни места и разкриването на нови такива, а служителите при търсене на работа. И все пак, очакванията са през 2009 г. пазара на труда да не се определя толкова от кандидата, колкото от работодателя.

Очаква ли се повишаване на изискванията към наемането на нова работна ръка?
За момента няма причини за това. Въпреки това войната за привличане на таланти и най-добрите, които да работят за компанията, може да отстъпи пред това да се назначат най-подходящите хора. В момента компаниите могат да получават страхотни кандидати, останали без работа, но назначаването им може да не се окаже най-подходящото решение. При смяна на икономическата ситуация плановете на хората бързо могат да се променят и те да напуснат в рамките на година. Това означава по-реалистични очаквания, но и повече внимание при подбора на нови хора.

Какво ще бъде по-важно за HR-а – къде и какво си завършил или професионалният опит?
Двете неща са свързани и не могат да се изключват взаимно, но адекватният професионален опит и умения определят добрата реакция и практики на HR-a, особено по време на криза.

Какви ще са предизвикателствата при управлението на човешките ресурси през 2009 г.? Как ще повлияе кризата при управлението и развитието на кадри в самите компании? Оптимизирането на разходи няма ли да стане за сметка на вътрешнофирмени обучения и т.н.?
Бюджетите за управление на човешките ресурси, обучения и особено подбор на персонал, заедно с тези за реклама са едни от първите, които компаниите са изкушени да намаляват по време на криза. Ще се акцентира върху преориентиране към по-евтините и достъпни практики за интернет подбор, по-малко активности, свързани с подбор за сметка на фокусиране върху оценка на ефективността и представянето на служителите, фундаментално ще остане поддържането на добрите HR практики, прозрачност и справедливост при решаване на казуси, свързани със служителите. Необходимостта от обучения ще остане актуална, но по-внимателно ще се преценяват нуждите от и разходите, свързани с тях. Това е основният начин компанията да инвестира в професионалното развитие и конкурентноспособността на служителите си.

Към кои професии има интерес от чуждестранни компании (стъпили вече в България или тепърва идващи)?
Няма определена тенденция. Това зависи от бранша на компанията, а те са различни.

Очакват ли се големи инвестиционни проекти, които ще изискват наемането на кадри? Ако да – може ли примери?
Като цяло можем да очакваме намаляване на инвестициите, за сметка на еврофондовете по различни програми.

Има ли чуждестранен интерес към български кадри? Кои са най-търсените в момента професии в чужбина (в частност ЕС), за които може да кандидатсват и за които се търсят български кадри?
В сравнение с масовото търсене, което регистрирахме от страна на работодатели от ЕС миналата година, подборът на нови кадри от България в много компании в момента официално е замразен.

Имате ли информация българи, работещи в чужбина, да се завръщат заради съкращения навън? Как би се отразило това на нашия пазар на труда и в кои сфери?
Все още тенденцията на повишен интерес от страна на българи работещи в чужбина да се завръщат (включително и чужденци, интересуващи се от България) не се различава от наблюденията ни от миналата година, но поради увеличаване на безработицата в глобален план, очакваме промени. Най-често до момента това са били търсещи работа в сферата на финансите и ИТ. Не може да се обобщи, че това е в резултат на съкращения, а по-скоро поради по-трудната реализация в чужбина.

Въпросите към JobTiger.bg зададе Димитър Събев.