Най-големият проблем за един мениджър е когато някой от неговите служители е непродуктивен. Това влияе не само на цялостните резултати, но и на работния процес, а също така и на „морала“ на колегите му. В този ред на мисли, това е полезен материал както за заемащите ръководни длъжности, така и за самите служители. Важно е всички да бъдат нащрек за подобни „признаци“, които не предвещават нищо добро и трябва при възможност да се „парират“ отрано.
Постоянни оплаквания
Няма значение за какво се оплакват, на кого се оплакват или от кого се оплакват. Този тип поведение показва, че съответният човек не е склонен да се съсредоточи върху проблема, за да го разреши, а предпочита само да недоволства и роптае. Това е несъмнено лош знак, за който трябва да се следи изкъсо. Защото истински продуктивните хора не се суетят около проблема, а просто се хващат на работа и го разрешават.
Непрестанни оправдания и извинения
Това открай време е уместен трик за измъкване от напечена ситуация, който трудно се блокира. Често се използват какви ли не извинения, за да се оправдае несвършената работа. И докато понякога наистина има сериозна и адекватна причина, която е приоритетна пред други задачи, то в повечето случаи извиненията не са адекватни и сериозни, а са опит за замазване на положението. Ако някой започне да прекалява с тях, имайте предвид, че нещо не е наред.
Делегиране на работа… към самия шеф
Докато наистина има конкретни казуси, които само мениджърът може да разреши адекватно, в повечето случаи това не е съвсем така. С повече усилие и мисъл, служителите могат да се справят със задачи, които са на пръв поглед по-сложни или изискват шефския авторитет. Когато някой започне да бяга за консултация или директно делегиране при мениджъра постоянно, за почти всяко нещо, то значи усилията, които този човек е готов да вложи в работата си, стават все по-минимални.
Липса на мотивация
Обикновено тя се изразява в някои от призанците, които споменахме до тук, а вероятно и в още много подобни. „Уравнението“ е елементарно – когато някой от вашите служители е загубил мотивацията си и желанието за работа, то със сигурност неговата продуктивност ще намалее драстично. Независимо по какъв начин се изразява това, изчезне ли мотивацията, намалява и извършената работа. И това е нормално – защо някой да се труди усилено, ако не му пука нито за позицията, нито за компанията или това, което тя произвежда?
Пълно рутиниране
Това е друга, невещаеща нищо добро крайност. Възможно е служителите да се вгълбят толкова силно в ежедневните си задължения и да механизират действията си до такава степен, че да отхвърлят всякаква перспектива за развитие и усвояване на нови умения. Това е проблем, сходен с липсата на мотивация – едно роботизирано изпълняване на базови задължения, необещаващо никакво развитие и непоказващо никаква амбиция.
Всичко това за щастие е поправимо. Не бъдете крайни и не търсете директно разрешение на ситуацията с уволнения. Добрият мениджър се старае да мотивира служителите си постоянно и дори, до ръба на възможностите си. Ако откриете някой – или повече от един – от тези признаци у някой ваш служител, поговорете с човека, опитайте да стигнете до корена на проблем, разберете от какво има нужда и как бихте могли да възвърнете мотивацията му за работа. Ако това е невъзможно, чак тогава може би ще е най-добре да прекратите това така или иначе мъчително сътрудничество.