Когато приятелите ти научат, че работиш в HR агенция за комплексни услуги, обикновено започват да се сещат за теб по-често от преди. Всеки има нужда периодично да си намери нова работа и какъв по-добър вариант, от това да пробваш да съкратиш пътя и мъките, разчитайки на малко приятелско съдействие. Но подобни молби не са единственото, което започваш да чуваш често. Все някога идват и въпросите и един от тях се повтаря разбираемо често: „Защо рекрутърите рядко обясняват отказите си на отхвърлените кандидати?“, макар и обикновено формулировката да е доста по-профанна и заредена с негативни емоции.
Трудно е да се обясни просто и прегледно на един човек, защо при кандидатстване за работа е получил отказ, но не и обосновка на отказа. А е трудно, защото причината не е една. Някои от най-разпространените варианти (и за HR агенции и за вътрешнофирмени рекрутъри) са изброени по-долу и те са приблизително еднакви на много места по света.
Опасност
У нас още не е много популярно, но по света е разпространено явление – да съдиш всеки и за всичко. В частния случай, рекрутърът може да сподели доводите си за отказа, кандидатът да интерпретира по свой начин казаното, и да стигне до извода, че е дискриминиран. А дискриминацията е отлична причина за завеждане на дело. Ако обаче кандидатът не е получил обосновка за отказа, ще му е значително по-трудно да отгатне причината, респективно, възможността за последваща съдебна разправия е много малка.
Всички го правят
Не е тайна, че страшно много компании не дават обяснения за отказите. И това е добър повод и другите да не го правят, макар и да не е никаква причина.
Неприятно е
Направо е стряскащо да се поднесе на един кандидат горчивата истина за него и възможностите му. По-лесно е да се премълчи.
Създава лошо впечатление за компанията
Всички твърдят, че искат да чуват истината. Но ако истината е, че сте „некадърни, необразовани и миришете подозрително“, по-добре е тази истина да си остане за лична рекрутърска употреба. Ако подобни истини стигнат до ушите на отхвърлени кандидати, то те могат да си създадат лошо впечатление за компанията работодател, дори и всички доводи за отказа да са напълно релевантни.
Може да има много различни причини
Сигурно ви е познато. Искате с още петима приятели да отидете на китайски ресторант. Един от тях обаче се е натровил в китайски ресторант, един го мързи, един не обича китайско, един е алергичен вегетарианец и един е на вашето мнение, но двамата не можете да преборите четиримата и все пак се задоволявате с пица на крак. Много от решенията за наемане се „композират“ по същия начин. Екипът принципно е против, или поне повечето от членовете на екипа. И всеки има различна причина.
Няма как да се дефинира ясно
Мнозина не получават позицията, за която кандидатстват, по трудно определими причини. Може да не изглеждат подходящи за културата на компанията, може да са оставили впечатление, че не биха могли да решат възникнал проблем или стресова ситуация, може просто да изглеждат някак странно и дразнещо за останалите от екипа. И е наистина по-добре, ако всичко това не им се обяснява в подробности. Просто няма смисъл.
Твърде много работа
Истината е, че рекрутърите са наистина много заети. Те просто трудно намират достатъчно време за абсолютно задължителните си задачи и дори да искат, трудно биха могли да мотивират отказ пред всеки кандидат. Това е валидно за всяка голяма HR компания, а и за вътрешнофирмените рекрутъри в корпорациите.
Би било чудесно, ако всяка компания искаше и можеше да даде обратна връзка на кандидатите си. И някои го правят, но не всички и не често. Понякога просто е най-малко рисковано да се премълчат причините за отказа.