Много се говори за поколенията X, Y и Z и за разликата в държанието им на работното място, в мотивацията им за работа и начина на постигането й. Това е все по-съществен проблем за работодателите, тъй като поколението Y вече е неизменна част от екипите във фирмите, а поколението Z „чака на прага“. Много от работодателите изпитват затруднения в разбирането на тези разлики, от какво са причинени, и главно – как да се държат със съответните служители и какво да очакват от тях.
Преди да навлезем в детайли, нека разгледаме някои базови характеристики на поколенията:
| X | Y | Z | |
| Родени | 1966-1976 | 1977-1994 | след 1994 |
| Семеен статус | женени | разведени | „отворена връзка“ |
| Деца | 2 | 1 | не желаят |
| Образование | средно/висше | висше | частно образование |
| Работа | кариера | кауза и НПО | startup |
| Мотиви | заплащане | удоволствие | независимост |
| Месторабота | офис | co-working | интернет |
| Пътуване | веднъж годишно | два пъти годишно | постоянно |
Източник: www.newtrend.marketing
И така, поколението X, към което и аз принадлежа, са хора, ориентирани към „традиционните“ кариерни и семейни ценности. Обичайно (средно статистически) са женени, имат 2 деца, целят кариера в работата, а мотивът им е заплащането. Нормално пътуват малко – веднъж годишно зад граница, ако могат да си го позволят. Работодателите са свикнали именно с това поколение и то не им създава проблем с мотивацията и ангажирането с работата и фирмата. Не са склонни да сменят работата си и биха работили много дълго, до пенсия, на едно място, ако имат такава възможност. Все пак трябва да имаме предвид, че поредицата кризи в България накара много от тях принудително да сменят често работата си. Също така според годината на дипломиране много хора от това поколение не започнаха работа по специалността и придобиха ред сходни или универсални професии и занимания.
Поколението Y. Те често са разведени или свободни, имат средно 1 дете, склонни са много повече работата им да е обвързана с някоя от любимите им каузи или директно да работят в НПО, а основният им мотив е удоволствието. За тяхната ангажираност с фирмата са много по-важни лидерството, признанието за постигнатите резултати, възможността да се учат и развиват, удоволствието и гордостта от работата. Заплащането идва чак след това като фактор. Затова и са склонни да сменят по-често работата си, включително и за по-ниско платени позиции, стига да отговарят на изискванията им за учене, развитие и ръководство. Обичат да пътуват повече и свободата (включително и финансова) да го правят е важна за тях. Нямат проблем да работят във всякаква среда, стига да е интересна и забавна за тях. В България това е поколение, израснало с кризите и много от тях са възпитани с мечтата за имиграция на Запад. Много бяха и принудени от обстоятелствата да предприемат тази стъпка. Но за тях това често е временно и са склонни при подходящи обстоятелства (например интересен за тях проект или отлични условия) да се завърнат и да работят отново в България.
Поколението Z е логично продължение на промените, започнали с поколението Y. Те често (когато е било възможно) са продукт на частната образователна система, говорят свободно чужди езици и за тях най-важна е независимостта. Затова и ги привличат отворените връзки, все още не се интересуват от създаване на поколение, инвестират времето си в опити да създадат собствена компания, която бързо да развият и продадат. Те са израснали във време, в което се пътува свободно и за тях светът не е разделен от граници. Биха работили всичко и навсякъде, стига да отговаря на нуждите и желанията им. Работата с това поколение е едно от големите предизвикателства, които тепърва предстоят на работодателите.
И накрая да подчертаем, че това са само най-общи и неизчерпателни характеристики на поколенията. Те следва да послужат само за ориентация на неспециалистите и на тези, които за пръв път се сблъскват с проблематиката. Всеки човек е отделна индивидуалност и всеки случай може и трябва да се разглежда сам за себе си. Успех!
Текстът е публикуван първоначално в сп. „Business Club“.