Тиймбилдинг е дума с английски произход и се превежда като „изграждане на екип“ / обръщам внимание, че е „добре” да се пише като една дума /.
Определение: Тиймбилдингът е процес, който позволява развитието на колективни ценности в една организация, институция или фирма. Ценностите могат да бъдат както единство, взаимна зависимост, така и участие. Те се постигат чрез дейностите тип игри, често от колективен характер, благодарение на които участниците култивират способността си да работят в екип. Тиймбилдинг е важен фактор за всяка среда, чиято цел е да извади на най-доброто от екипа, за да се осигури развитие, положителна комуникация, ръководни умения и способността за сътрудничество.
Не знам защо, но имам лека непоносимост към тази дума. Не като процес. Може би защото в изключително голяма част, като тип игри се предлагат основно така наречените от мен „бодибилдинг”. При „бодибилдинга” реалните резултати в изграждане на екип са много малко, защото акцентът е върху физическите данни и двигателна култура на участниците.
Два истински „бодибилдинга” представени първоначално като тиймбилдинг.
Първият е за едно събитие, организирано от главен мениджър от Острова / пиша го по този начин, защото не съм сигурен къде е той - Англия, Шотландия или Уелс. Или по-скоро, за да не Ви давам жокер за фирмата/. Човекът си има яхта в родното място, фен на мореплаването, как по-лесно от това да се сплотява „екип”, ако не с дружно вдигане, спускане на платна, мокри, солени и студени дрехи и тела….. Ех, романтика, мечти….Но иначе си беше изумен, когато без дори да сме се виждали или разговаряли преди това, съвсем спокойно и образно му разказах за въпросния „бодибилдинг”: как никой не посмял да откаже на поканата, как повече от половината са стояли прежълтели и изтощени на друг борд на платнохода тотално обхванати от морската болест. И най-вече, как чак към края на следващата работна седмица се е „завърнал” естественият цвят и усмивка по лицата им. А главният мениджър – доволен от това преживяване, очакващ, но и учуден, че няма видим резултат след яхтата да е извадил на показ най-доброто от екипа, за да се осигури развитие, положителна комуникация, ръководни умения и способността за сътрудничество. И така, до следващия „бодибилдинг”……..
Вторият случай за мен е КЛАСИКА по темата. Изключително голяма чуждестранна компания, голям и за български условия офис. Събитието на годината – тиймбилдинг / за мен „бодибилдинг”/ - изкачване на връх Мусала. Перфектна организация, екипировка, снимачен екип за рекламен и ПР филм излъчен неколкократно по няколко телевизии и по различни поводи.
Видимите проблеми около въпросния тиймбилдинг според мен:
-Теоретически заложени ценности: единство и взаимна зависимост в дейност от колективен характер – покоряване на планински връх. Но няколко по-пълни колежки, които трудно носят раниците и забавят темпото на групата. В хода на филма се оказа, че конфликти точно с тях по различни поводи има и в офиса. Т.е. екипът е с трайни проблеми, които се задълбочават и по време на събитието, ОСНОВНО поради неговото естеството. Разбира се, спестявам всички режисирани и естествени проблеми, които възникват в планината за неподготвени за такова екстремно преживяване хора с работно място – офис.
-Следващи теоретически заложени ценности: да се осигури развитие, положителна комуникация, ръководни умения. Едва в края на успешния „бодибилдинг” – на самият връх, зрителите на филма разбират, че ръководителят на екипа липсва, защото има много важни служебни ангажименти. Но той вярва в своите подчинени и предварително е написал благодарствен и поздравителен адрес до тях, предал го е на един от участниците, за да го прочете през всички на върха. Наистина неочакван и изумителен финал на „бодибилдинга”! Текстът – един шедьовър на соцреалилизма, партийното и профсъюзно творчество.
Сигурно съм доста критичен и в двата посочени примера. Написаното е доста по-различно и трудно за възприемане от емоциите, коментарите и внушенията от разговора на живо с въпросния мениджър или гледането на филма. Но все пак трябва да има тънка граница, когато участваме или организираме такива събития, която не трябва да се преминава. Всъщност за мен тя наистина е доста тънка, както границата между ядене и пиене / с което най-често изкривено свързваме тиймбилдинга / и една стандартна вечеря след такова събитие.
Споделяйте, това е основният смисъл от всичко в този блог.