Платените свободни дни (наричани също „платени лични дни”) са дни, в които служителят е практически в платена отпуска. Тези дни са извън регламентираната 2-3 седмична отпуска, която стандартно се полага. Идеята е служителите да имат няколко дни (например, един месечно), в които да не използват отпуската си, но да имат право да отсъстват от работното си място, за да могат да вършат лични неща – да подготвят семейни празненства, да посетят зъболекар, да ходят по банки или учреждения, да присъстват на училищни мероприятия с децата си и т.н. Не се регламентира за каква цел следва да се използват тези дни – затова са наречи също и „лични дни”.
Практиката да се предлагат подобни бонуси е относително рядко срещана в България, но е много полезна. Хората винаги имат нужда в даден момнт от достатъчно свободно време в рамките на работната седмица, за да свършат нещо важно. Изтегляне на банков кредит например, отнема доста време, а банките работят обикновено от 9 до 17ч. Ако служителите нямат платени свободни дни, те трябва да използват платената си отпуска си или да си вземат неплатена такава. Това е твърде затормозяващо за повечето хора, които с право роптаят, че отпуската е за да може човек да отиде на ваканция с близките си, а не за да стои на опашка в някоя институция.
Разбира се, не всяка работна позиция предполага възможността за отсъствие от работното място, но в повечето случаи мениджърският екип може да включи платени свободни дни (поне 3 годишно), за да облекчи живота на служителите си. Подобни бонуси определено мотивират служителите допълнително и те демонстрират по-голяма старателност и експедитивност в работата си, знаейки, че работодателят им ги цени и им дарява част от времето, което те иначе биха инвестирали за да му служат и да печелят за него. Добре е също служителите да заявяват навременно нуждата си да ползват един от тези дни, за да не смущават гладкия работен процес.